— В голямата река на изток. Моят баща казва, че трябва да можеш да стоиш с глава под водата, докато преброиш до десет. Иначе Великият архангел няма да може да те благослови.
— И ти можеш да броиш до десет?
— До повече. Много повече. С твоята дъщеря останахме под водата до шестнайсет.
Абдонай не можа да сдържи смеха си. Макар и елкезаит, това момче не беше обикновено. На човек му се искаше да слуша историите му. Педя човек, който бе в състояние да докосне душите и да отправи послание.
— Значи благодарение на теб, млади Шаваад, моята дъщеря е благословена от твоя Велик архангел! Иди да кажеш това на твоя баща. Кажи му, че моят бог, Ваалшамин, ми изпрати звезда. Тя падна върху моя бивак, върху онази част от пустинята, върху която бях установил бивака си от половин луна, защото моята съпруга щеше да ражда. Разбираш ли това? Звездата падна тук в момента, когато моята дъщеря излизаше от корема на майка си. Ето това трябва да кажеш на твоя баща. Звездата падна, дъщеря ми се роди, водата дойде. Водата повика моята дъщеря. Моята дъщеря те повика, за да не я отнесе Великият архангел. Кажи това на твоя баща. Моят бог Ваалшамин и вашият Велик архангел са се спогодили. Кажи му, че той може да идва да се пречиства в извора на моята дъщеря, когато пожелае. И ти също. Кажи му, че аз, Абдонай, син на Малику, син на Нашум, от племето маазин, разрешавам това.
Момчето кимна строго в знак на съгласие.
— Ти си ми приятел, Шаваад. Ще кажеш още на твоя баща, че му подарявам една тригодишна женска камила и десет овце. Ще дойдеш да вземеш камилата с него, когато той пожелае. Ти наистина си го заслужи, момчето ми.
Лицето на Шаваад стана още по-сериозно и непроницаемо. Той погледна напрегнато към своите, прехапвайки устните си.
— Мислиш ли, че твоята дъщеря ме е повикала, когато е била във водата?
— Разбира се!
Абдонай се засмя. Забавляваше се с наивните мисли на момчето. Накрая добави с тайнствен израз на лицето:
— Щеше ли да се гмурнеш, щеше ли да я намериш в черната вода, ако не те беше повикала?
Шаваад го наблюдаваше внимателно, мъчейки се да разбере дали му се подиграва. Накрая се усмихна. Усмивката му предизвика неприятно усещане у Абдонай.
— Тогава, ако твоята дъщеря ме е повикала, тя, която не знае още нито да говори, нито да плува, значи Великият архангел е решил да свърже душите ни.
Абдонай за миг се вцепени, след което смехът му накара хората около тях да ги погледнат.
≈ 3 ≈
СИНГИДУНУМ, ДУНАВ
Аврелиан* вдиша ръка и нареди да се пази тишина. Старият декурион** разхлаби внимателно бутона за опъване. Въжето се разви, без дървото да проскърца, освобождавайки рамото на катапулта.
[* Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) – римски император от 270 до 275 г. Роден е в Мизия или в Сирмиум в Панония. (Днес Сремска Митровица. – Б.пр.) Негова е заслугата за възстановяване на Римската империя след разпадането и кризата й в средата на III век. За 5 години той успява да възвърне почти напълно старите й граници. – Б.р.]
[** Десетник, началник на отделение от десет войници у римляните. – Б.р.]
Гологлав, без шлем, едва подавайки се от рова, Аврелиан притвори очи и се ослуша по-внимателно.
Развиделяваше се, наоколо всичко се белееше. Мъгла, по-плътна от вълна за разчепкване, покриваше всичко, сливаше небето и земята, високото и ниското. На по-малко от десет лакътя*, съвършено безшумно, без бълбукане или водовъртежи, течеше Дунав. Невидима в гъстата мъгла, земята изведнъж преминаваше във вода, така както плътта на бузата се разтваря в месестата част на устните. Без склон, без плаж, без скалист стръмен бряг. Само безкрайната водна маса – неподвижна и ледена.
[*Мярка за дължина от 50 см. – Б.пр.]
Но Аврелиан ги чуваше. Там, долу, на повече от милиарий*, на северния бряг нечия брадва се забиваше в дънер. Ударите звънтяха равномерно и търпеливо.
[* Римска мярка за дължина, равна на 1000 крачки или 1481,5 м – Б.пр]
Центурион* Максим се усмихна с облекчение.
[* В древноримските легиони офицерският състав е представен от центуриони (командващ центурия, част с численост 100 човека). Висшият команден състав – трибуните се избират по време на война. По-късно военната структура се усложнява. Появяват се манипулата (2 центурии), кохорта (три манипули), легион (6-7 хиляди души). – Б.р.]
— Започнаха отново. Саловете им не са завършени. Ще им отнеме цял ден.
Аврелиан не отговори. Старият декурион изръмжа в знак на съгласие. Легионерите му бяха изтощени. Те не желаеха нищо друго, освен малко почивка. Бяха работили здраво цялата нощ, на тъмно и студено, дълбаейки ями, скривайки там пренесените на части катапулти. Въпреки орловия си поглед, варварите вероятно не подозираха нищо.