Новият роман „Златните вериги“, пресъздава легендарната история за царицата на Палмира Зиновин – жената, покорила Рим.
Как посмя, о, Зиновия, да се възправиш срещу римски императори?
След триумфалната победа над високомерния Рим настьпва времето на убийците. Зиновия е нарушила римската хегемония на изток и е прекъснала търговските връзки на империята. Въпрос на време е Рим да отвърне на удара. И наистина император Аврелиан предприема контраатака. Първата му работа е да си възвърне контрола над Египет и жизненоважните доставки на зърно оттам. Царицата на Палмира е пленена. Повеждат я към Рим, окована в златни вериги, като символ на покоряването на Изтока. След пристигането й в могъщия град за нея се носят какви ли не легенди: че е покорила сърцето на самия Аврелиан, че се е самоубила, че се е оженила за виден римски благородник и дори се предполага, че Зиновий – епископ на Флоренция през V в,— е бил неин потомък.
Воинските подвизи и романтични преживявания на героите, много от които реални исторически личности, възбуждат интереса на читателя, още повече че част от действието се развива в Никополис ад Иструм – античен римски град на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе.
[* Сасанидското царство е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя е обхващала днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбрежие на Персийския залив. – Б.р.]
АЛАТ
259-260
≈ 1 ≈
ПАЛМИРА
Месеци след сватбата им, жителите на Палмира гледаха много често със съучастническа усмивка как Оденат и Зиновия тръгват на лов. При завръщането им хората хвалеха ловкостта на младата съпруга, точността на нейните стрели и се забавляваха на учудената физиономия на Всепрославения.
Лятото дойде с ужасните си горещини. Ловът спря. Зиновия и Оденат не се показваха от палмирския си дворец.
Появиха се безумно много слухове. От онези небивалици, които се носеха от единия до другия край на Турук ал-Лааб заедно с прахта и пясъка, и понякога, с течение на времето, придобиваха тежестта на истина. Но също толкова често, както се случваше с всичко човешко, скоро просто изчезваха сред дюните на пустинята.
Отначало се разнесе слух, че през есента Всепрославения ще хване оръжието срещу Шапур – царят на царете, властелинът на Персия, Армения и Мидия. Към тази сензационна новина се добави и друга, още по-смайваща: Зиновия ще бъде до него! И също като съпруга си, тя ще предвожда като пълководец палмирските воини!
Тази клюка стана причина за подигравки и иронични гримаси. Недоверчивите многознайковци не спираха да говорят. Че великият Оденат е омаян от красотата на младата си съпруга, това беше ясно. Че Зиновия не беше като останалите жени, да, това също беше вярно. Но една жена да предвожда армия! И то срещу Шапур, чиято сила и жестокост бяха известни на всички.
Самият римски император се боеше от персиеца. След няколко яростни битки, които не завършиха в негова полза, Валериан Август вече се стараеше да не се изправя срещу Шапур. Затворен в уюта на вилите си в Антиохия или Емеса, той оставяше легионите си да участват в схватки тук-там из граничните области на империята. Наистина, от Адриан и Траян насам никой август не беше побеждавал персите и те бяха свикнали редовно да плячкосват богатствата на Рим и неговите съюзници.
До този момент Всепрославения беше успявал да избягва сблъсък, който можеше да доведе до смъртта на няколкото хиляди воини, с които разполагаше. Да не беше полудял, че да поверява живота и величието, своите и на Палмира, на една двайсетгодишна жена? На една едва сключила брак съпруга?
Сред насмешките се чуха и други гласове, които уверяваха, че съдбата на Зиновия не можеше да се сравнява с нищо познато, разумно, естествено и човешко.
Забравили ли бяха завръщането й от пустинята, след като много луни наред я бяха смятали за мъртва? И какво завръщане! Керванджиите бяха описали смъртта й. А целият град я беше видял как влиза в храма на Ваалшамин, водейки бяла камила, която носеше черната звезда на нейното раждане. Звездата, от която беше бликнала свещената вода на Дингир-Дусаг – оазисът на Небесната целувка!
Ако нейният бог бе успял да я преведе през нищото и да я върне от света на мъртвите, не би ли могъл също така да я направи силна като воините?