* * *
Беше станало отново тихо, когато се срещнаха в малка стая в съседство с кухните на преториума.
Когато бутна паравана, Клавдия едва различи силуета на Максим. Осветяваше го само една лампа, поставена върху сандък. Преди да успее да каже и дума, той беше до нея, търсейки устните й в дълбока страстна целувка.
Тя не се изплъзна. Напротив, с лакомо облекчение се отпусна в ръцете му. Той беше свалил бронята си. Плътта му гореше под туниката. Тя се зарадва, като усети члена му да се втвърдява до корема й. Пробяга с устни по врата му, докосна дългия белег, който се извиваше по бузата.
Мисълта за Аврелиан и Улпия в брачната стая не я напускаше. Тя имаше нужда да изгори това натрапчиво видение в необуздани ласки. Сграбчи буйната къдрава коса на Максим, която още миришеше на пушека от приношенията за Юнона. Принуди го да целуне врата и гърдите й. Но когато ръцете на Максим потърсиха задника й под плата на роклята, тя се освободи грубо, запазвайки самообладание.
Максим замръзна и остана като напрегната сянка в мрака. Той разбра. Не изчака тя да го попита и съобщи шепнешком:
— Готов съм. Имам трима мъже навън.
— Кои?
— Никой не ги познава тук, не се бой. Мъже от арената, гладиатори самнити, които са ми много задължени, отдавна. Не се тревожи.
— Знаеш ли къде спят те?
Тя нямаше нужда да уточнява за кого говори. Стори й се, че различава усмивка върху красивите устни на Максим. Той сигурно й се подиграваше за това, че иска всичко да знае, всичко да контролира.
— Ние поставихме знаци на стаите. Проверихме също така да не сбъркат постелята. Те бяха абсолютно пияни.
— Сами ли са? – попита още Клавдия.
— Не. Квинтилий е със съпругата си, както се полага. Останалите поведоха със себе си робини.
Клавдия не можа да сдържи една гримаса. Максим попита с лека ирония в гласа:
— Да не искаш да пощадиш жената на Квинтилий?
— Тя е едва на двайсет години. Омъжи се за тази дебела свиня само преди два месеца. Не тя е пожелала да отрови Аврелиан.
— Не е по-различна от робините, които търпят разюздаността на другите предатели! – отговори сухо Максим. – Тя е избрала да се омъжи за Квинтилий. Лош избор, от който ние ще я избавим.
Клавдия замълча.
— Това момиче е невинно, ти си права – започна отново Максим. – Обаче тя има очи и несъмнено достатъчно мозък, за да види онова, което не бива да вижда. Искаш ли да поемеш този риск?
Клавдия видя презрението по лицето на Максим. Той отново беше станал воин. Смъртта за него беше само обикновена среща. Не беше ли го избрала тя точно заради това?
— Прави както смяташ за добре – прошепна тя, трепереща.
* * *
Те излязоха от двореца през вратата за кухните. Без каквато и да било светлина, тихо като котки. Самнитите* вървяха отпред и сякаш познаваха алеите на лагера също толкова добре, колкото легионерите.
[* Древно италийско племе, обитавало територията на днешните области Кампания, Пулия, Молизе, горен Абруцо и долна Лукания (в Южна и Централна Италия). Много от най-известните гладиатори в Римската империя са били самнити. – Б.р.]
Минаха покрай складове, заобиколиха жилищата на освободените – войниците от първа категория, където, под неясната светлина на факлите, продължаваха да стоят на пост часови. Клавдия не долавяше дори търкането на сандалите на гладиаторите пред нея. Тя вървеше съвсем близо до Максим, докосвайки го непрекъснато, за да не го загуби в тъмното.
Като се промъкнаха през тясната пътека, която отделяше жилищата на пехотинците, те се оказаха на главната улица на лагера. Факли, на големи разстояния една от друга, бяха оставени да горят цялата нощ. Между тях тъмнината беше доста плътна, за да могат Клавдия, Максим и компанията им да стигнат незабелязано до командирските жилища.
Пръв беше Антонин Версилий – легат на легион „Македония”.
Максим отстрани съвършено безшумно преградата на вратата. Легатът хъркаше. Равномерното дишане на момичето до него едва се долавяше.
Единият от самнитите пристъпи в помещението и отвори леко капака на закрит фенер, който Клавдия не беше видяла той да носи. Фитилът хвърли жълта светлина към леглото. Робинята беше съвсем младо момиче, с тъмна кожа. Косите й – много дълги и златисти, обрисуваха голямо блестящо петно в горната част на постелята. Тя спеше съвсем близо до стената, тлъстият й задник беше опрян до дясното бедро на легата, проснат по гръб. Той беше дребен, мускулест мъж, а устата му зееше и откриваше развалени или липсващи зъби. Той още стискаше една купа във формата на фалос. Отпуснатите тела на двамата излъчваха спокойна интимност, която смути Клавдия. Приличаха на истинска двойка – влюбена и преситена от желания.