Погледите бяха впечатлени и послушни. Освен един. Онзи, който августът търсеше сред всички. На Максим.
С жест Аврелиан прогони робите, които дотичаха с чиста тога. Той вдигна бронята си и я нахлузи върху голото си тяло, още зачервено от нажежения камък. Тръгна към Максим, издържа подигравателния блясък, който вече не изчезваше от някога толкова възторженото му лице.
Максим се обърна и бутна пред себе си един мъж, заобиколен от декуриони. Аврелиан направи отвратена физиономия. Лицето на мъжа вече не приличаше на човешко. Лявото му око изглеждаше сякаш всеки момент щеше да изскочи от мястото си, устата, ноздрите му бяха само отвърстия. Малкото кожа, която беше останала по лявата му страна, правеше вида му още по-отвратителен. При все това уродливото лице изразяваше сила и спокойствие, с каквито малко хора можеха да се похвалят.
— Водачът на християните в Емеса – каза Максим с лукава усмивка. – Той искаше да те види и аз си помислих, че моментът е подходящ да му се покаже камъка на Непобедимия Бог Слънце. На него, който обича и почита само един невидим бог.
Аврелиан не разбра с кого по-точно искаше да се подиграе Максим. Той попита християнина:
— Как се казваш?
— Симон, раб божи.
Гласът, който излизаше от изтерзаната му уста, беше малко променен.
— Той е всемогъщ сред християните в града – обясни Максим. – Може да те заинтересува онова, което има да ти каже, августейши.
Аврелиан направи знак на роба, който му носеше тогата, да се приближи. Изведнъж бронята му се беше сторила недостатъчна, за да защити голата му кожа от отвращението, което лицето на Симон предизвикваше.
— Ти не харесваш лицето ми, августейши – забеляза християнинът. – Въпреки че то беше оформено така от твоя любим Валериан, онзи, който те предхождаше под тази тога. Той си повярва, че ме е превърнал в пепел. Не знаеше, както всички вас, че един-единствен Бог решава кой да живее и кой да умре.
— Не ми губи времето. Какво искаш? – попита грубо Аврелиан.
— Да ти подаря Палмира.
Отекнаха възклицания. Военачалниците и придворните се бяха приближили.
— Да ми подариш Палмира?
Аврелиан се подсмихна презрително.
— Нямам нужда от твоите услуги. Аз ще взема Палмира от ръцете на царица Зиновия, както й взех Антиохия и Емеса.
— Не бъди самонадеян! – изсъска Симон, без каквото и да било уважение. – Ти спечели една битка срещу василевсата с хитрост. Не си въобразявай, че вече си я победил.
— Защо ти, християнино, също смяташ, че тя е богиня на войната, непобедима богиня?
Около тях всички се засмяха. Симон махна нетърпеливо с ръка.
— Не презирай враговете си, августейши. Ти влезе в Антиохия и Емеса без бой по моя воля. Моите братя по пътя към Христос ти отвориха портите.
Аврелиан погледна учудено Максим, който кимна.
— От онова, което успях да науча, той не се хвали. Християните разубедили жителите да подкрепят Зиновия.
— Разбира се, че е вярно – заговори Симон. – Също както е вярно, че палмирската царица ще издържи твоята обсада лесно. Зидовете бяха повдигнати с петдесет стъпки от есента насам. Водата стига до там в изобилие по подземни канали. Складовете й са препълнени с храна, докато ти и твоята армия ще трябва да издържите на живота в пустинята. Ти няма да имаш нито камъни, нито дърва, за да направиш машини, които да събарят зидове. Василевсата ще изчака търпеливо, колкото луни трябва. Докато твоите войници умрат от жажда, защото пустинните воини метув, които се разпореждат в Турук ал-Лааб от юг до север, са нейни приятели открай време. Те ще плячкосват вашите конвои с вода и продоволствие. Ще ви тормозят ден и нощ. Ще ви нападат в най-топлите часове, когато слънцето ще прави броните ви непоносими и ненужни.
Той посочи иронично базалтовата стела.
— За по-малко време, отколкото е нужно, за да се изкаже това, твоят мним бог ще стане най-лошият ти враг!
Само с едно движение на веждата Аврелиан преустанови възмутените мърморения около него. Той изчака тишината да натежи за миг.
— Като за свещеник, знаеш много за войната.
— Християните трябва да знаят много за всичко, за да оцелеят.
— Какво ми предлагаш?
— Да ти отворя портите на Палмира, както ти отворих тези на Антиохия и Емеса.
— На каква цена?
— Спокойствие за моите братя навсякъде в империята. Зачитане на къщите, в които ние приемаме благословията от нашия Господ Бог. Твоето обещание, че вече няма да ни се налага да коленичим, нито да целуваме, нито да правим дарове на фалшивите римски богове.