Тя долови гневното потрепване, преди думите да изсвистят през устните на любовника й:
— Не платих ли доста висока цена?
В гласа на Максим имаше презрение, не само гняв. Трябваше да го успокои някак и затова сложи пръсти върху устата му, облегна се на него, независимо от отвращението, което я сковаваше.
— Не тази вечер. Искам да остана край Улпия.
— В сватбената й нощ!
Клавдия намери сили да му се присмее.
— И какво? Да не би да ревнуваш?
— Какво значение има за теб Улпия. Аврелиан е този, когото искаш да държиш под око. Под око, а и повече от това, ако е възможно.
Тя направи едва доловимо движение, което трябваше да бъде успокояваща милувка. Този път Максим беше този, който я отблъсна.
— Внимавай, Клавдия. Аз не съм ти роб. Нито острие, което използваш и захвърляш.
Тонът му беше леден. Заплахата съвсем не беше напразна.
Тя си наложи да се засмее.
— Знам кой си, трибун Максим. Аз нищо не забравям.
Тя го погали бегло по устните, които толкова добре успяваха да възпламенят желанието й.
— Спи. Набери нови сили за мен, воине мой – прошепна тя, изчезвайки в нощта.
Тя не се учуди, като намери Улпия сама, коленичила върху леглото. Измачканата й булчинска рокля още обгръщаше тялото й като огромен чудноват парцал.
Тя вдигна лицето си и откри Клавдия в жълтата светлина на факлите. Съпругата на Аврелиан нацупи уста като дете, хванато на местопрестъплението. Сълзите бяха размазали грима й. Тя протегна ръце.
— Знаех, че ще дойдеш.
— Къде е той?
— В термите.
Устните на Улпия потрепнаха. Тя затвори клепачи и прошепна едва чуто:
— Не успях да го задържа. Щом влязохме в стаята, той… той се показа толкова притеснен! Тръгна си почти веднага, като ми каза, че отивал в термите. Имал нужда от много топла баня, защото виното му било завъртяло главата.
Клавдия прикри усмивката си в гримаса.
— О, братко мой! Братко мой!
Тя се приближи, седна на леглото съвсем близо до Улпия, която още ухаеше на младоженския парфюм, с който бяха намазали тялото й още в ранни зори. В момента, в който вдиша този аромат, мисълта за мъртвите, които чакаха в тъмното, подгизнали в собствената си кръв там, от другата страна на преториума, най-после напусна Клавдия.
Тя прегърна Улпия, притегли я към себе си, допирайки чело до нейното. Улпия я притисна до себе си. Вкопчи се в нея с влажно от ридания лице, потръпваща колкото от срам, толкова и от неудовлетворени желания.
Клавдия се засмя и отговори сърдечно на милувките й. Всичко се развиваше точно както го беше замислила.
— Добре… Добре! Не плачи, мила Улпия. Не плачи. Ти не си сгрешила. Нищо не е изгубено, напротив.
Тя не добави, че беше просто чудесно Аврелиан да се покаже в термите точно в този момент. С него сигурно имаше роби, слугини и несъмнено някои пияни офицери. Вече сигурно се подсмихваха зад гърба му. Главният военачалник предпочиташе да се къпе в басейна, вместо в девствената вагина на съпругата си! И утре, когато бъдат открити труповете, всички ще си спомнят за това. И ще разберат кой е нанесъл ударите. От нея щяха да се страхуват.
— Има още неща, които трябва да научиш. Още тази вечер – прошепна Клавдия.
Тя целуна с крайчеца на устните слепоочията на Улпия, очите, устата й, изпивайки сълзите с леки докосвания на езика.
— Щастието те очаква, мила моя. Нищо не е изгубено!
По детски импулсивно Улпия прилепи бузата си до гърдите й. Клавдия я отблъсна леко, поддържайки брадичката й и търсейки погледа й. Зениците на Улпия бяха толкова големи, ирисите им толкова тъмни, че беше невъзможно да се различат. Това бяха само две широко отворени и подарени като празното пространство на нощта очи.
— Остави на мен.
Клавдия сръчно откачи фибата от сребро и корал, която задържаше горнището на роклята.
— Аврелиан ще бъде тук след миг – заяви тя. – Той не е избягал от теб. Той се страхува само от себе си. Но ще се върне, не се съмнявай. Ти трябва да бъдеш готова.
Тя остави плата да се свлече по рамото на младата жена. Улпия затвори клепачи, докато коприната разгалваше гърдите й. Клавдия се наведе и я целуна между малките й гърди. Дъхът й беше достатъчен, за да настръхнат връхчетата им. Улпия изобщо не се съпротивляваше. Тя се извиваше към приятелката си, за да поднесе гърдите си на ласките й. Спокойна, странно победоносна усмивка се появи на устните й.
Едва чуто тя заяви:
— О, знаех, че и ти го искаш. Хубаво е, хубаво е!
Устните й чакаха целувка, която Клавдия не й даде.
Тя се отдалечи, завъртя се, дърпайки роклята на Улпия, за да се свлече по ханша и бедрата й. Разголи я с няколко пъргави, но в същото време бавни жеста. Накара я да се завърти на леглото, за да се разположи с лице срещу вратата на стаята, на светло. После, за един миг, Клавдия също се съблече и седна зад гърба на Улпия. Долепи се до нея, плътно, като втора кожа, обгръщайки с ханша и бедрата си задника и бедрата на младата съпруга.