Нещо в погледа на Улпия или може би в строгите й устни накара Зиновия да застане нащрек. Тя отстъпи няколко крачки. Улпия я остави да го направи, мълчалива и сериозна. Накрая поклати глава и заяви:
— Познавам твоята болка. И аз изпитвам същата. Аврелиан уби твоя син, а на мен отказа да бъда майка.
Тя млъкна внезапно с дебнещо лице. Стъпки скърцаха по сухата трева в долната част на градината.
Докато Зиновия се обърне, за да се увери, че този път наистина беше Аврелиан, Улпия беше изчезнала като по чудо.
Като никога тя го гледаше да се приближава с леко облекчение. Беше ли забелязал своята съпруга, тази луда, която поне се представяше за такава?
Аврелиан, както обикновено, виждаше само нея. И това, че срещна погледа й, лепна широка доволна усмивка на лицето му. Той забави крачка, сякаш се боеше да не пропилее твърде бързо този миг.
На челото му, както винаги, имаше лавров венец от фино злато, който към края на деня се омачкваше. Той караше навсякъде да го следват двама златари, чиято единствена задача беше да му осигуряват нов венец всяка сутрин.
За няколко месеца той се беше отпуснал малко, умора се четеше в очите му. Устата беше по-отпусната и цялото му тяло изглеждаше по-мудно.
Може би това беше причината. Или фактът, че Зиновия го омагьосваше. Той не направи никакво движение да се защити или да избяга, когато Улпия изникна от сянката на тамариксите. Като че ли изобщо не чу стъпките й, когато тя скочи, протегнала острие, и заби кинжала си в гърба му с радостен крясък.
На Зиновия й трябваше малко време, преди да отвърне очи от умиращия.
Когато Улпия се изправи с окървавен юмрук, тя се отдръпна, готова да посрещне пристъпа на нейната лудост. Обаче един глас зад нея я накара да подскочи.
— Не се страхувай. Тя няма да ти причини зло. Тя изпълни дълга си и остави отмъщението си в божите ръце.
— Шаваад!
Той не извика, нито възропта заради начина, по който го наричаше. Както винаги, беше облечен с наметало, което покриваше лицето му.
На нея й се наложи да се подпре на най-близкото дърво. Да не би ловът й да отиваше към края си?
— Защо? – прошепна тя. – Защо трябваше да бъде убит?
— Беше като всички римляни и всички императори – неспособен да изпълни обещанията си.
Той извади с мършавата си ръка руло пергамент от ръкава си.
— Утре щеше да издаде декрет, че Исус Христос не може да бъде честван в градовете на империята. Страданието на нашите братя щеше да започне отново. А това е безполезно. Ние дадохме достатъчно доказателства, че не се страхуваме нито от болката, нито от смъртта, и че раят господен е отворен за нас. Време е вече Рим да разбере кои сме.
Улпия се беше присъединила към тях. Тя коленичи близо до Шаваад, хвана дясната му ръка, за да я поднесе към устните си.
— Симон от Емеса е християнин, който умее да лекува силни болки – каза тя на Зиновия, изправяйки се. – Ела с нас, Зиновия. Той и теб ще излекува.
Очите на Шаваад проучваха нейните през ресните на наметалото. За пръв път от много, много отдавна и въпреки неговото изкривено от мъчения лице, заради което не можеше да се разбере какво изразява то, на Зиновия й се стори, че чете по него нежност. Надежда. Може би дори молба.
Тя му се усмихна в отговор, надявайки се, че той ще улови остатъците от една много стара и много изхабена любов. Той прошушна, без да помръдне:
— Да, сега ти знаеш достатъчно за истината и за лъжата, за да се присъединиш към нас.
Тя поклати глава.
— Твърде късно е. Наистина твърде късно. Обичах те с безгранична любов. Но от нея не остана нищо. Твоят бог не е създаден за онези, които унищожава чрез твоята ръка, Шаваад, ти го знаеш добре.
Той вдигна ръка към нея, а тя веднага се отдръпна.
— Симон от Емеса ме уби, не си ли спомняш? – подхвърли тя грубо. – „За Симон от Емеса ти си мъртва, Зиновия! Мъртва отдавна.” Това са негови думи.
Те се изгледаха преценяващо. Зиновия разбра, че нейният лов най-после беше приключил.
Викът на Улпия наруши очарованието на мига.
— Ти не бива да оставаш сама, Зиновия!
— Зиновия от Палмира е сама от деня, в който се е родила. И утре никой няма да знае дали е съществувала наистина…
А. В. Daniel – Reine de palmyre
Les Chaines d'or – Tome 2
А. Б. Даниел – Царицата на Палмира
Златните вериги – Том 2
Френска. Първо издание
Превод: Весела Шумакова (2009)
Коректор: Донка Дончева
Редактор: Мария Чунчева
Корица: Анна Симеонова
Издател: ИК „Унискорп“
ISBN 978-954-330-251 – 2
Разпознаване, корекция и форматиране MiroD54
