Впрочем имаше ли човек, който да не знае какъв ловец бе тя? Не беше ли седнала на сватбата си върху кожа от пантера, която собственоръчно беше убила? Някои добавяха тихичко, че Зиновия също толкова умело отнемаше и човешки животи. Царедворци изменници вече бяха изпитали силата на стрелите й също като хищниците!
Дни наред споделените тихо тайни се разпространяваха по палмирските улички така, както се процежда маслото от пукната делва.
Всеки от посетителите на Всепрославения имаше да разкаже нещо ново. Едни уверяваха, че Зиновия и Нурбел – партньорът на Всепрославения в лова и в битките, работели по изобретяването на нови оръжия. Други твърдяха, че няма такова нещо. Вътре в двореца гласове намекваха, че Нурбел и Зиновия организирали заговор. Стана ясно, че този слух бе разпространен от Хайран, сина на Всепрославения, и от неговата леля Офала. Очевидно беше, че около великия Оденат се води тайна битка. Тази разправия прескочи стените на двореца и предизвика стълкновения из позлатените палмирски улици, разваляйки за кратко стари приятелства.
Скоро се разбра, че от Тир тайно пристигнал сарач, който живеел при великия Оденат. Той измислил някаква разновидност на седло, стегнато около гърдите на конете, което позволявало на ездачите по-голяма пъргавина.
Тази информация беше опровергана още на следващия ден. Сарачът всъщност бил персиец. Нурбел тайно, по заповед на Всепрославения, го бил отвлякъл от двора на Шапур. Единствената задача на мъжа, за която той щял да получи добро заплащане в злато, била да изработи кожена броня, изваяна по самия бюст на Зиновия.
Две нощи по-късно, в хан близо до големите складове на изхода на Палмира, търговец от Шаракс потвърди, че в двореца наистина има сарач персиец. Той лично се беше срещнал с помощниците му. Всепрославения му плащал много злато, за да направи и на него от онези конски сбруи, заради които стрелците на Шапур бяха непобедими.
След известно време, тъй като никой гост не можеше да твърди със сигурност, че е видял с очите си сарача или работилницата му, приеха, че става дума за шега. Нов слух замени стария. Той се промъкна в градините и между палатките като кълбо от змии. Никой не би могъл да види сарача персиец, защото Оденат бил наредил да му прережат гърлото, за да не може да продаде на друг уменията си.
А не след дълго, в горещите летни нощи вече шепнеха, че персиецът бил убит, защото опипал бюста на Зиновия, за да направи бронята й. Светотатство, което Всепрославения, колкото ревнив, толкова и влюбен, не могъл да понесе.
* * *
В края на лятото страшните горещини намаляха. От Антиохия, Емеса и Палестина веднага пристигнаха безкрайни колони римски войници. Те бяха с всичките цветове на кожата и говореха на всичките езици на империята. Сред тях можеше да се видят русите воини от Панония или Реция, както и негрите от Нубия и Египет. Всички те заедно образуваха двайсетте кохорти на легиона, дар за великия Оденат от Валериан Август за сватбата му.
Легионери или трибуни, лекари или дърводелци, воините влачеха със себе си жени, деца и роби, магарета, коне или камили. Клюките, които пристигането им предизвика, се изгубиха във врявата, която съпътстваше настаняването на тази тълпа на запад от града. Имаше и голяма церемония. Даровете се трупаха в храмовете. Всепрославения най-после се появи. Префектът Аелий накара новодошлите да го поздравят, но в това приветствие липсваше каквато и да е топлина и страст.
Беше разбираемо. Войниците, уви, бяха изтощени от пътуването си. Всички обаче забелязаха гримасата на Всепрославения при вида на разноцветната и отпусната армия, която му представяха, както и студената учтивост на префекта Аелий към господаря на Палмира.
Още на следващия ден легионерите изкопаха ровове и издигнаха защитни насипи също толкова бързо, колкото опъваха палатките си от кожа и лен. Наложи се да изпразнят складовете, за да ги хранят. Заприиждаха десетки кервани, незнайно как уведомени за златната възможност. Търговските сделки, които вече бяха добри, станаха направо превъзходни. На изток от голямата палмова градина се издигнаха складове. От север, както и от юг, като по чудо се появиха нови стада млади камили, които търговците продаваха след дълги наддавания.
Палмира изведнъж се разрасна. Разпростря се в пустинята, пръскайки из нея тълпата новодошли. Надеждата за забогатяване привличаше хората толкова силно, че те изобщо не се сърдеха, че трябва да плащат данък, който им искаха още призори на първия ден от престоя им.
Палатки подслоняваха тумби жени и играещи деца, които си деряха гърлата на неразбираеми езици. В продължение на две луни стотици от тях се присъединиха към старците за по две бронзови сестерции* дневно да пренасят кал за хилядите тухли, които се произвеждаха.