Пред палатката на Офала тя прояви търпението да почака, легнала на леко влажната от росата земя. Навсякъде беше тихо.
Промъкна се вътре като змия, и то толкова спокойно, колкото непоклатима беше волята й. Изпълзя с кинжала в ръка между тапицериите, които подплатяваха стените от кожа.
Парфюмът на Офала беше толкова силен, че тя разбра веднага къде се намираше леглото й. Излегна се до гърба на дебелата жена. Зачака, без да мръдне.
Когато беше готова, ръцете й изскочиха едновременно. Едната – върху устата на Офала, а с другата натисна върха на кинжала между гънките на врата й. Офала се събуди. Подскачайки паникьосано, тя се опита да изскубне ръката, която я задушаваше.
Зиновия прошепна, опряла устни до ухото й.
— Ти ще умреш заради смъртта на Шаваад, моят любим. Единственият и изключителният, който получи любовта на Зиновия.
Ужасът дари на Офала невероятна сила. Тя понечи да се бори, да се изтръгне от властта на Зиновия. Напъните й забиха по-дълбоко острието. Зиновия усети как дебелата плът се отваря и как смъртта се процежда между пръстите й.
Офала беше вече в безсъзнание, когато Зиновия прошепна още нещо:
— Ти отнасяш моята тайна, Офала. Подари я на демоните, които те очакват от другата страна.
Дебелото тяло се свлече. Зиновия се отпусна отстрани. Туптенето на сърцето й отекваше толкова силно в гърдите й, сякаш биеше по платната на палатката.
Лицето на Шаваад се появи в тъмната нощ. На нея й се прииска да му се усмихне. Сълзите я накараха да затвори клепачи.
Голямата умора от битката се стовари най-после върху нея. Тя притисна ръка върху устата си, за да не се чува тракането на зъбите й. Блудкав, вонящ мирис изпълни ноздрите й. Кръвта на Офала беше изцапала ръката й и течеше по устата й. Повдигна й се. Тя се изплю на земята и избърса устата си с наметалото.
Зави й се свят. Нощта сякаш се разтвори за миг пред нея като кладенец.
Само ако Шаваад не се беше отвърнал от нея в двора на Дура Еуропос!
Само ако…
Тогава всичко щеше да бъде различно.
Тя не се върна в собствената си постеля, а отиде до палатката на Всепрославения. Влезе в нея също толкова дискретно, колкото в тази на Офала. Вътрешността й обаче беше осветена от две жардиниери с битум. Стражи бдяха, легнали пред вратата.
Те скочиха рязко, отгатвайки присъствието й. Зиновия се приближи в светлината, усмихна им се. Усмивка, която смяташе за успокоителна.
Те се вгледаха в нея смаяно. Бузите, лицето, ръцете, туниката, дори ботинките й бяха изцапани с прясна кръв. Впечатлени, изпълнени с уважение, те се поклониха. Може би си помислиха, че в нощите след битките си Алат се храни с кръв.
Прошепнаха, че Всепрославения спи. Тя отговори също шепнешком, че се радва и няма намерение да го буди.
Те се отдръпнаха и задържаха завесата на вратата, докато мине.
Стражите не бяха излъгали. Всепрославения спеше дълбоко, притиснал бедро до хълбока на Дина. И двамата бяха голи. До нежната и бледа кожа на Дина косматото тяло на Оденат изглеждаше също толкова тъмно и заплашително, като на някой хищник. Дори и половите им органи сякаш бяха неподходящи един за друг.
Как тесният ханш на Дина не се разкъсваше от силата на Всепрославения?
Но в тяхната отпуснатост се виждаше онова спокойствие, присъщо само на преситените любовници.
Зиновия остана за миг неподвижна, трепереща. Очите й се напълниха със сълзи. Тя виждаше една нежност, която никога не би могла да изпита. Спокойствие, което никога нямаше да я приюти.
Поколеба се. Прииска й се да избяга, да се върне отново в мрака и безразличието на студената нощ. С нервни жестове съблече изцапаните си дрехи. Останала гола на свой ред, тя легна, притискайки се към тялото на Дина.
Младата еврейка се завъртя и се разбуди. Зиновия затвори устните й с милувка, целуна фината кожа на врата и мишниците й и помоли настоятелно шепнешком:
— Остави ме да спя до теб.
Със сънлива усмивка Дина я прегърна. Зиновия я притисна между бедрата си, за да може за няколко часа да почерпи от нея блаженството на забравата.
* * *
На сутринта в лагера се разнесе голяма врява. Крясъците на Хайран събудиха онези, които виното още държеше в плен на съня.
Наложи се Нурбел и няколко благородници да се намесят пред палатката на Всепрославения, за да удържат гнева на племенника на Офала, който призоваваше едновременно боговете и гнева на Юпитер и се заканваше, че ще пролее река от кръв за отмъщение.