— Добър стрелец, може би, августейши. Но човек трябва да бъде предпазлив с тези варвари от пустинята. Те обичат да подслаждат фактите. Палмирските воини вече се отнасят към нея като с богиня.
— Наистина? – учуди се отново Пулиний.
Макриан сви устните си в израз на загрижено пренебрежение, както само той умееше.
— Алат! – подсмихна се той. – Така я наричат, секретарю, Алат. Име на богиня. Малко като нашата Диана. Но по-дива. Която има много Марс в кръвта си. Повярвай ми, секретарю Пулиний, Оденат може да е римски гражданин, но тези хора са истински варвари.
— Всеки път, когато ми говорят за нея – отбеляза Валериан замислен, – тази Зиновия сякаш прави някое ново чудо. Имаше история за звездата, паднала при раждането й, за извора в пустинята… После нейната смърт и повторното й появяване. Сега ето я като воин, който накара Шапур да отстъпи. Боя се да не би преценката ти да е твърде прибързана, прокуратор Макриан. Твоят префект, този младеж Аелий, когото назначих по твое желание в Палмира, не ти ли дава по-сериозна информация?
— Напротив, августейши. Преценката ми се основава върху онова, което той ми донася. Аелий е убеден, че Зиновия не е тази, която твърди, че е.
— А? – попита Пулиний, повдигайки вежда.
— Не! Той мисли, че тя е шпионка на персите.
— Наистина? – изсмя се Валериан. – Шпионка, която се сражава с Шапур, начело на войските на Оденат? Която се сражава и побеждава персите? Твоят Аелий да не е прекалил със сладките лакомства в Палмира, прокуратор Макриан?
— Мисля, че той вижда нещата много ясно, августейши. Тази Зиновия ни разиграва театър.
— Страшно добър театър. Криволиците на мисълта ти не са ми ясни, Макриан.
— Тези странни победи на Палмира над Шапур са само превземки. Шапур се преструва. Той иска да ни накара да повярваме в слабостта му. Използва това момиче, което стана съпруга на Оденат и царица на Палмира, за да ни въвлече в битка, по време на която ще прояви отведнъж цялата си сила, унищожавайки нашите легиони.
Пулиний подсвирна леко.
— Твоят префект не е лишен от въображение, прокуратор.
— Кой може да повярва, че една жена ще успее да победи страхотните войски на царя на царете? – отвърна сухо Макриан. – Докато дори ти, августейши, ти с цялата мощ на нашите легиони не успя? Тези битки са превземка. Шапур иска да ни привлече близо до Оденат и да ни разбие с бронираните си коне.
— И за целта е сложил тази Зиновия в леглото на Всепрославения Оденат? – прошепна развеселено Пулиний. – Той унижава войските си поражение след поражение, докато ние се решим да подкараме легионите си срещу него? Боя се, Макриан, че ти се поддаваш на вкуса си към изтънчените интриги.
— Не ме обиждай, секретарю – каза Макриан, без да прикрива гнева си, възвръщайки си цялата самоувереност сега, когато бурята се отдалечаваше. – Знам за какво говоря. Казвам, че трябва да се пазим от слабостта на Шапур. Тя е само примамка. Той не е достатъчно немощен, за да могат нашите легиони да са сигурни в победата си.
Пулиний потърси погледа на Валериан. Август съзерцаваше отново дъжда със смръщени вежди. Той мислеше за предсказанията, които Акстекс му беше предал преди няколко часа. Доводите на Макриан, колкото и налудничави да бяха, имаха смисъл. Неприятна равносметка. Той не обичаше да се съгласява с прокуратора.
— Но според теб, Макриан, Оденат ни е верен? Ти не се доверяваш само на съпругата му?
— Кой може да бъде сигурен в съюза си с един дребен ориенталски цар, августейши?
— Той е сенатор като мен – отбеляза Пулиний.
Макриан помете възражението с движение на ръката.
— Извини ме, че съм груб, секретаре, но всеки ден се раждат сенатори, които се обръщат срещу Рим. И месец не минава, без да научим за метежи тук или там. В Панония, по Дунав, в Галия. Където цезарят воюва, без да побеждава, ако ми позволиш, августейши. Дори в Африка има бунтове. Само тук аз успявам да накарам главите да се свият в раменете. Обаче в Палмира виждам друг вид опасност. Ако тази Зиновия не е такава, за каквато я мисля, ако победите й над Шапур са истински, тогава можем да очакваме Всепрославения Оденат и неговата червена богиня скоро да си въобразят, че са също толкова могъщи, колкото и боговете ни.
— Тогава боговете ни ще ги накажат – отвърна студено Валериан, който се беше обидил от заяждането с Галиен. – Твоят префект може да е прав, прокуратор, но аз се съмнявам. Ако вярвам на онова, което ми казват, той преди всичко си е създал враг в лицето на палмирската царица. И следователно е враг на Оденат – нашия приятел.
— Августейши – разбунтува се Макриан – Аелий само изпълнява твоята воля! Да погледнем нещата в лицето. Ако Оденат бъде победен от Шапур, ако Зиновия ни предаде, персите ще бъдат в състояние да превземат града! Това би било катастрофа. За нашата търговия, за Емеса, за Антиохия. Ние няма да получаваме повече нито пурпур, нито…