[* Сестерция – бронзова монета в древен Рим. – Б.р.]
Защото по това време Палмира представляваше огромен строителен обект. Към вече съществуващите защитни зидове прибавяха нови стени. Водопроводни тръби удължаваха градските канали, което стана наложително, заради присъствието на римските воини. Легионерите, дошли от четирите краища на империята, се нуждаеха от нови жертвеници, нови храмове за техните богове. Богове, които, разбира се, не бяха онези от пустинята.
Уви, в Палмира водата започна да не достига. Отчасти пресъхналите заради голямата лятна суша извори не можеха да напоят толкова народ. Първо се наложи да се прекрати производството на тухли. Чужденците вече имаха право само на по един мях на палатка, и то за десет гърла.
Накрая, една сутрин воините на Оденат, конете и цялото им стопанство вдигнаха лагера. Под командването на Нурбел те отидоха да издигнат палатките си в оазиса Небесната целувка. Докато пиеха от езерото, където се беше родила Зиновия и спестяваха на Палмира жаждата на хилядите мъже и още толкова животни, те щяха да чакат похода срещу Шапур.
Това внезапно заминаване стана причина за нови слухове.
Всички смятаха, че стълкновението с персите е все по-сигурно. Съобщаваха, че, скрита от погледите в гъстите дворцови градини, Зиновия неуморно се упражнява да стреля. Тя вече била способна да използва свръхмощните лъкове от дърво, подсилено с черва и рогове, които само старите стрелци успяваха да обтягат.
Този слух беше толкова приятен, че дори онези, които изобщо не бяха виждали Зиновия със собствените си очи, не спираха да я хвалят и да приказват колко красива била, докато яздела своя кон Иедкивин.
Малко след това богати търговци от Антиохия донесоха скъпи дарове в градските храмове. Попитаха ги каква е причината. След мълчание и недомлъвки, те намекнаха, че не всичко върви добре между великия Оденат и римския префект Аелий.
Информацията не изненада никого, но предизвика притеснение. Вече не гледаха с толкова симпатия на многобройните легионери в града. Децата пакостливо си правеха удоволствието да развалят следобедната им почивка под сянката на палмовата плантация.
И така, постепенно се разпространи схващането, че кампанията срещу персите на Шапур няма да се състои. Тя била само димна завеса, хитър номер. Всъщност Всепрославения се боял от злодеяние от страна на римляните. Ето защо Нурбел бил завел войските при извора на Зиновия. Оденат искал да отдалечи своите воини от легиона, за да не даде възможност на префект Аелий да им заложи капан.
Тези думи завладяха доста умове и бяха подсилени от търговец евреин от Емеса, който продаваше на двореца дърва от север и роби от Кападокия. Войната, увери той, вече била в самия дворец. Синът на Всепрославения и леля му Офала, в съюз с Аелий, се борели срещу Зиновия. Те я обвинявали, че искала да узурпира мястото на Всепрославения.
Онези, които от край време обичаха да предават клюките на Офала, потвърдиха със злобно удоволствие. Заплахата за Палмира не идвала от Рим, а от Зиновия. Тя започнала да оказва пагубно влияние върху съпруга си. По-лошо: подчинила била Нурбел на волята си, превръщайки го в безобидно дете.
Ето защо палмирските воини издигнали лагера си в оазиса Небесната целувка. Нурбел само чакал знак от своята господарка, за да връхлети върху града, да избие легиона, а вероятно и цялото население!
Височината на тухлените стени, която беше поискал префект Аелий, за да защити римския лагер, сякаш потвърждаваше тези страхотии. Паниката накара най-лекомислените мозъци да се разколебаят. Керваните започнаха да напускат града. Сутрин и вечер разтревожени лица се обръщаха към пустинята. По нареждане на възрастните децата прекарваха по цели дни, качени на високите палми на края на пустинята. Те съвсем сериозно наблюдаваха хоризонта и търсеха там онзи облак прах, който щеше да съобщи за атаката на воините на Нурбел.
Най-после една сутрин засвириха тръбите от високите сводове на двореца на Оденат. Вратите се отвориха. Появи се старият управител Шара – все така мършав и муден. Той удари четири пъти по плочите с дългата си тояга и съобщи с наклонена, както обикновено, глава, че Всепрославения и Зиновия целия ден ще изпълняват дълга си в палмирските храмове.
— Утре – предупреди Шара, без да повишава глас – Всепрославения и неговата съпруга ще се присъединят към господаря Нурбел в оазиса Небесната целувка, за да поведат палмирските воини срещу тези на персиеца Шапур. Нека всички в този град, които обичат нашия Всепрославен и великата Зиновия, направят приношения на нашите богове, за да победим.