Великият Оденат беше очарован от красотата на този оазис, за който му бяха говорили толкова и който виждаше за пръв път. Той заповяда да опънат платна по бреговете на езерото, за да може неговата съпруга да се покаже на своя бог, скрита от недискретните погледи.
Докато робите се суетяха, той се разходи с Нурбел под палмите. Навсякъде растяха розови храсти, лаврови дървета, страшници и свободно се размножаваха в плодородната земя на оазиса. Цяла приказна градина, която, Всепрославения трябваше да признае, беше по-възхитителна от палмирските.
Той попита Нурбел:
— Не ти ли се струва, че това място прилича на моята съпруга? Всичко тук е вода и огън, нежност сред суров пейзаж. Странно като всичко, което не е човешко, и все пак притежава някаква приветливост и топлина.
Нурбел се усмихна, но се въздържа да отговори.
* * *
Зиновия остана в езерото до падането на нощта. Когато Оденат се осмели да погледне между платната, които държаха робите, той различи единствено раменете и главата й. Само те се подаваха от водата, и то все на едно и също място.
На свечеряване по-голямата част от кервана със слуги, както и каруците на жените, пристигнаха в оазиса. Ашему остави робите и слугините да приготвят палатката и потърси Зиновия. Откри я все така неподвижна, обърнала гръб на брега и на паравана от платна.
Когато Всепрославения научи, че тя още стои във водата, не се изненада много. Той накара да донесат факли, за да може тя да намери пътя си към брега, когато нейният бог реши да я освободи.
След това погледна съучастнически Дина. Единствено Ашему успя да улови този поглед. Скулите на младата еврейка почервеняха. Изпълнена с искрена нежност усмивка омекоти устните на старата дойка. Тя остана на брега, докато Дина се отдалечи дискретно към палатката на великия Оденат.
* * *
Звездите покриваха безкрая на Турук ал-Лааб, когато Зиновия най-после излезе от извора на Ваалшамин. Мракът кънтеше от неуморното цвърчене на насекомите, от сухото пропукване на пронизаните от студа камъни, от монотонните песни в съпровод на флейта и на един интересен инструмент с три струни, толкова любими на конкубините и съпругите на военните.
Ашему се втурна, разгъвайки кърпите, които беше подготвила от часове. Тя зави с тях Зиновия и я разтрива по целия път до палатката.
Сърцето на египтянката биеше учестено. Докато чакаше Зиновия, ненадейно я бяха връхлетели спомените. Гърлото й се задръсти от вълнение. Тази нощ й напомняше онази, необикновената, когато тя беше издърпала Зиновия от зейналия корем на майка й, докато звездата на Ваалшамин едва не сложи край на света.
Ашему отдавна умееше да разгадава променливите настроения на Зиновия. Беше й достатъчен един поглед, за да разбере, че трябва да се въздържи и да не припомня миналото. При все това, докато сушеше и решеше косите на онази, която беше нейното мъничко детенце в продължение на толкова години, тя прошепна:
— Почти бях забравила това място. Беше толкова отдавна! Последният път, спомняш ли си, беше за тринайсетия ти рожден ден? Нека Изида ни благослови! Ти беше толкова красива, там, изправена върху водата! Баща ти се пръскаше от гордост. Спомняш ли си?
— Не – гневно отговори Зиновия. – Онова, което е било, вече не съществува и не ме интересува. Важен е утрешният ден. А утре ни предстои дълго яздене.
* * *
Тя спеше, без да сънува, когато я събуди грубо разтърсване. Нечия ръка запушваше устата й. Тялото и умът й веднага се проясниха. Тя разпозна парфюма на дебелата Офала още преди да я отблъсне.
— Мълчи и ме чуй – промърмори през зъби лелята на Хайран.
Лампа с капаче беше сложена на земята до постелята. Широката туника, която обвиваше Офала, оформяше светло петно. Лицето й едва се виждаше. С дясната си ръка Зиновия потърси дръжката на кинжала под продълговатата възглавница на леглото си, но не я намери.
— Какво искаш? – изръмжа тя. – Достатъчно е да извикам и стражата на Всепрославения ще бъде тук.
— По-добре е за теб да не правиш скандал – отвърна Офала жлъчно. – Нося ти само една новина.
Зиновия стана от постелята си. Преди Офала да успее да реагира, тя хвана лампата и отвори със замах прозорчето й. Жълтият пламък освети злобната гримаса на лелята на Хайран.
— Коя новина заслужава да ме будиш?
Офала се изсмя, но беше впечатлена.
— О, голяма и хубава новина: имам доказателството, че си излъгала Всепрославения.
Гърдите на Зиновия се присвиха от силен спазъм. Тя замълча.