Сенките заиграха по лицето на Офала. Тя се подсмихна, подсилвайки ефекта от думите си.
— Знам къде си била, докато баща ти и Оденат те смятаха за мъртва. Не си била при Ваалшамин! О, не… Твоят бог, този извор, твоите приказки и твоето високомерие… Тайната на Зиновия, изгубена в пустинята, и чудото на нейното завръщане? Измислици! Изобщо не повярвах в това.
Чу се шум зад парчето плат, което разделяше палатката на две. Ашему се беше събудила. Офала също я усети. Тя хвърли бърз поглед към платното.
— В Дура Еуропос с персите, ето къде си била.
Офала потърси по лицето на Зиновия вълнение, треперене на устните, но не видя и помен от подобна реакция. Нищо в тялото на Зиновия не я издаваше.
— В Дура Еуропос – започна отново Офала, натъртвайки думите си. – С един мъж!
Тя вече не се подсмихваше. Омразата – чиста и изгаряща, й придаваше направо животински вид.
— Мъж, който не е бил Ваалшамин.
Този път Зиновия премигна.
Така, Офала знаеше и не знаеше.
— Лъжеш – каза тя. – Лъжеш, измисляш, както винаги.
Офала поклати глава.
— Казвам каквото е било. Префект Аелий те е видял там. Защо някой римлянин ще лъже? Той те разпозна. Ти си шпионирала за персите! И си си лягала с християнин!
Този път невидимата ръка на страха стисна Зиновия за врата. В ума й се надигнаха образи. Образи прокълнати, дълго време отблъсквани. Сега те я завладяваха отново. Живи, също толкова живи, колкото по онова време в Дура Еуропос.
Тя видя лицето на римлянина, който се беше помъчил да я плени, докато бягаше от мините на персите. Аелий?
Възможно ли беше той да е онзи центурион, на когото Шаваад беше откраднал коня, за да могат да избягат от нападението на персите?
Аелий, днес префект и интригант в Палмира, под сянката на Хайран и Офала! О, колко страшна е иронията на Ваалшамин!
— Виждам, че си спомняш – подигра се Офала.
— Ти лъжеш – повтори глухо Зиновия.
Трябваше да печели време, да помисли по-добре. Аелий явно не беше съвсем сигурен в спомените си, щом като още нищо не беше разкрил на Всепрославения. Впрочем, той нямаше никакво доказателство. Колко струваше думата на един римлянин в Палмирското царство?
— Казах ти, че имам новина за теб – пошушна Офала.
Тя отвори ръка, поднасяйки дланта си под светлината на лампата. Там проблясваше сребърен медальон.
Риба.
Медальон, който Зиновия разпозна много бързо.
— Аелий е взел това от врата на твоя християнин. Той е мъртъв. Превърнал се е в дим на една клада, по заповед лично на императора. В Антиохия. Префект Аелий е бил там, видял е всичко.
Как не изстена? Как не се строполи?
Офала се изсмя просташки.
— Познавам хора в Палмира, които ще се учудят, като разберат, че вместо да бъде в ръцете на Ваалшамин, Зиновия е заговорничила с персите и християните! Казват, че те обичали най-вече девиците. Знае ли човек дали не са те опитали преди Всепрославения? Това би обяснило много неща…
Може би тази толкова безгранична омраза, това желание да унижи и да омърси, които горяха в очите на Офала, принудиха Зиновия да остане права и да замълчи.
Офала се наслаждаваше на думите, които най-после можеше да изговори:
— О, ти наистина си хитра! Толкова добре оплете този глупчо Оденат, че той вече не иска изобщо да ме чуе. Не се доверява дори на римлянина… Ха, мъжете са толкова глупави! Достатъчно е едно хубаво момиче да ги погали и те вече се смятат за богове. Ти можеш да го лъжеш, това малко ме интересува. Оденат има онова, което заслужава. Ако иска да се погуби с теб, толкова по-добре. Но няма да те оставя да заемеш мястото ми, нито това на Хайран.
Офала натъртваше думите си. Искаше да причинява болка с всяка една от тях. Дебелите й като кебапчета пръсти размахваха сребърната риба и навираха смъртта на Шаваад в лицето на Зиновия.
— Ще ти кажа какво ще направиш, любима дъще на Ваалшамин! Ти ще умреш пред лицето на персите. Ако нямаш смелостта да умреш, ще избягаш. Много ще те оплакваме. Ще те превърнем в легенда. Обещавам ти го.
Офала от край време беше глупава жена. Тя не съзнаваше какво силно отвращение предизвикваше.
— Всепрославения няма да те изслуша – отвърна Зиновия. – Той те познава, Офала. Той знае, че твоето сърце вони като бунище. Той те презира също толкова, колкото презира и Хайран.
— Не се заблуждавай, гадна малка усойнице! Няма да се наложи да кажа нито дума. Префект Аелий е готов на всичко, за да не се върнете ти и твоят съпруг никога в Палмира. Да не би да си мислиш, че римляните ще оставят легионите си под управлението на някакъв обезумял старец? Съпругът, на лъжкиня, на шпионка на персите?
— Аз, шпионка? Кой ще ти повярва? Аз ще се бия срещу персите.