Сладката Улпия! Тя нямаше още дълго да бъде лошото и така простовато възпитано от стария си баща момиченце.
Тя не носеше традиционната бяла булчинска туника. Огромни усилия струваше на Клавдия да я убеди, че тази дреха вече не беше модерна и беше станала прекалено популярна.
За щастие, Аврелиан беше придуман много по-лесно. Макар че роклята шедьовър, поръчана в Рим, струваше колкото една къща! Жълточервеникава коприна, брокат, невероятно прецизни бродерии. Върху плата се разгръщаше цяла градина от сънищата, украсена с геометрични мотиви и дълги разноцветни ресни.
Моделът – едновременно було и туника, беше нов. Две ленти – плисирани и подплатени, малко строги, покриваха раменете и оставяха гърдите покрити само с един слой фина прозрачна коприна. А отдолу, в една възбуждаща игра на светлината, едва се загатваха малките твърди гърди на Улпия.
Коланът, който пристягаше цялата ширина на туниката на гърба, беше обикновена пурпурна връв. Тя свършваше с два големи пискюла от перли и азурит, които се поклащаха над пубиса й, сякаш го посочваха. Сини воали, меки и ефирни, с фино избродираните лица на Юнона и Венера се стелеха на ханша й и падаха до глезените. От тях едвам се виждаха краката на младоженката, обути със сандали от златни нишки.
Най-хубавата рокля, която Клавдия беше виждала някога. Ако се вярва на физиономиите на присъстващите съпруги, те самите богато облечени, с цветя и тиари забодени в коковете, с множество накити по ръцете и гърдите, това беше и най-красивата дреха, която всички тук присъстващи жени бяха виждали някога.
Усмивката на Клавдия стана по-широка.
Както повеляваше традицията, тя покри главата на Улпия с „воала на зората”. Воал с оранжеви отблясъци, който отлично си подхождаше с роклята. Матроните престанаха да бърборят, за да се строят в редица. Един роб удари меден кимвал*. Ръката на Клавдия стисна пръстите на Улпия и ги целуна нежно.
[* Кимвал – старинен музикален инструмент във вид на медни тасове, които произвеждат звук при удряне един в друг. – Б.р.]
— Време е – прошепна – последвай ме. Не забравяй: вдигни високо глава и не се страхувай.
Максим, като кум, застана начело на шествието. Той извади сабята си, плесна с острието по бронята си, преминавайки пръв по стълбите, водещи към голямата зала на преториума.
Настъпи тишина.
С долепени ръце, както го изискваше ролята й на кума, Клавдия поведе женската редица. Погледите веднага се плъзнаха към Улпия, ровейки между воалите на роклята. Чу се шепот. Офицери извадиха мечовете си, удряйки с топките на дръжките по броните си.
Отвори се пътека, водеща до Аврелиан. Застанал прав до голяма статуя на Юнона, той беше облечен само с тога с пурпурна ивица върху обикновена туника. Младоженецът огледа Улпия, сякаш сега я откриваше. Зениците му трепнаха. Блясък на гордост, може би дори на желание, смекчи лицето му.
Процесията стигна до него и го заобиколи. Улпия спря до него. Толкова крехка, потръпваща, с притворени клепачи, въпреки съветите на Клавдия. Устните на Аврелиан се разтегнаха в учудващо нежна усмивка. Мила, каквато Клавдия май не беше виждала на лицето му и която предизвика у нея неочакван изблик на ревност.
Можеше ли да стане така, че тези съпрузи да приемат нещата съвсем насериозно? Толкова ли добре беше подготвила Улпия, че брат й внезапно да се трогне от нейната невинност?
Жените започнаха да пеят молитвата към Юнона. Въртейки се и танцувайки около статуята, те галеха мраморния й ханш и гърди. Мъжете започнаха да се шегуват предизвикателно.
Изведнъж всички заедно се провикнаха:
— Ейа! Ейаа!
Песните спряха. Беше дошъл моментът на даровете. Аврелиан пръв положи върху мраморните крака тестисите и черния член на бик, който сутринта беше убил със собствените си ръце и беше принесъл в жертва на Митра. Избърса изцапаните си с кръв ръце по бедрата на Юнона и опря челото си до изпъкналия пубис на богинята. Остана така за кратко, докато се помоли на ум.
Когато се отдръпна, всеки един от присъстващите дойде, за да остави на свой ред дарове в чест на славната богиня, за да бъде тя благосклонна и да осигури щастието на съпрузите. Цветя, пшеничени питки от твърдо жито, мляко и карантия от юница напълниха скоро изплетените от лаврови листа кошници, натрупани около статуята. После предсказателите в бели тоги заколиха за нуждите на своите гадания гълъби и фазани. Максим разкъса с един удар на кортика си тялото на млад каракал, който беше хванал и който мъдреците щяха да използват след малко за предсказанията.