Когато светлата и ароматна кръв на пожертваните животни покри краката на богинята, двамата съпрузи застанаха с лице един към друг.
Улпия протегна ръце. Аврелиан ги стисна в своите – толкова широки, толкова силни. Младата жена повдигна очи към него и го погледна прямо. Със силен глас, без да се колебае, тя произнесе свещените думи:
— Приеми ме, съпруже мой. Аз съм тази, която ти принадлежи. Където си ти, там ще бъда и аз. На тъмно, както и на светло, ти ще намериш моя поглед и моето тяло. Всичко, което съм, съпруже мой, се вълнува от теб!
Като каза тези думи, Улпия остана няколко секунди, без да откъсва блеснали зеници от лицето на Аврелиан. Всички видяха как сухожилията на врата й потрепваха под перлените огърлици. Тръпка полази по устните й, както и по връхчетата на гърдите й.
Максим пръв прекъсна очарованието, обхванало гостите.
— Да живеят съпрузите! Да живее Улпия – жена на Аврелиан, да живее Аврелиан – мъж на Улпия!
До вечерта пиха. Робите носеха купи във формата на мъжки или женски полов орган, от които всички се наливаха без мярка. Младоженците потапяха в тях устните си един след друг. Никой не видя, че Максим и Клавдия само се преструваха, че пият.
С идването на нощта настъпи часът на шествието.
От известно време музиката едва надвикваше смеховете и непристойните подвиквания. Съпруги, слугини или робини – всички жени бяха преследвани със силни викове. Изведнъж от покритите галерии покрай залата се появиха съвсем млади роби, облечени с къси тоги.
Гримирани като демони и малки богове, те започнаха да хвърлят орехи и сухи смокини по гостите. Втурнаха се между тях като пъргаво крадяха ту развързана броня на някой мъж, ту шала на жена. Сред възхитени протести те раздираха туники, разкриваха бюстове, ханшове, бедра и гърди. Изскубваха накити или украшения на презраменници. Някои се осмелиха да издърпат мечове от ножниците, изоставени край леглата. Започнаха да имитират смешни битки, танцувайки и въртейки се с маймунска ловкост, изплъзвайки се от ръцете, които се мъчеха да ги хванат.
Накрая, крещейки с цяло гърло, те отидоха да хвърлят плячката си в краката на мраморната Юнона. На светлината на факлите, които слугите бяха запалили току-що, тя сякаш се присмиваше на тази вакханалия. След това робите грабнаха главните от глог, приготвени от предния ден. И когато те запращяха върху жертвения огън, роговете, флейтите, арфите и барабаните вдигнаха едновременно врява.
Тогава, размахвайки своите светилници, разпръскващи искри, децата започнаха да търчат навсякъде около залата, докато гостите наобиколиха канапето за хранене, където бяха, Улпия и Аврелиан, с викове:
— Време е, време е! Съпрузите в тъмното! Време е! Съпрузите в леглото!
Включвайки се в играта с цялата прелест на младостта си, Улпия стана, силно стиснала ръцете на Аврелиан в своите. Аврелиан, който като никога, беше невъздържан и весел. Вървейки пред децата, те хукнаха извън залата. Клавдия и Максим изтичаха след тях и веднага бяха догонени от тълпата гости.
Младоженците преминаха през централния двор на преториума под безучастния поглед на стражите. Вече задъхани, те се втурнаха към големия басейн, който граничеше с вилата на главния военачалник. Най-пияните не стигнаха до там. Залитайки между колоните, те насърчаваха със силни викове онези, които преследваха жените, за да ги бутат в тъмната вода, в която се отразяваха статуите на боговете.
Както го изискваше традицията още от зараждането на Рим, прагът на жилището на Аврелиан беше намазан с масло, парфюмирано с мащерка и смирна. Улпия спря там. Клавдия долови на светлината на факлите, че лицето й беше станало отново сериозно и неспокойно.
Аплодиран, Аврелиан я вдигна, сякаш беше лека като перце.
Той прекрачи прага сред врява от приветствени възгласи. Максим, заобиколен от стражата, която чакаше там търпеливо от обяд, блокира преддверието на входа. Те избутаха грубо най-възбудените, които искаха с окуражителни похотливи крясъци да придружат съпрузите в тяхната стая.
Блъскана отвсякъде и нерешителна, Клавдия срещна подигравателния поглед на Максим. Тя също, и то повече от всички, би искала да се промъкне след съпрузите, които се скриваха там в нощта на тяхната сватба.
Трябваше да бъде благоразумна. Нетърпението беше безполезно. Кръвта на тази сватба щеше да потече и за нея.