Събудените внезапно жреци, жрици, прислужници едва успяха да извикат от ужас, преди да бъдат заколени. Някои се бориха в храма на Юпитер. Те бяха избити с копието, което миг преди това подпираше свещените символи. Слугините на Кибела, паднали на колене, за да молят за прошка, бяха обезглавени.
Нямаше милост за никой – нито мъж, нито жена, нито свещен предмет. В храма на Непобедимия Бог Слънце мъжът с наметалото лично свали златния диск от олтара. В един сандък стояха печатите на Валериан Август, който преди десет години тук се беше врекъл на своя бог. Той ги хвърли в огъня, който опустошаваше вече склада за дарове.
И когато пламъците облизваха сводовете и скелетата на храмовете, първите жители притичаха на форума, за да чуят стенанията на умиращите. Поразени от онова, което откриха, те можаха да видят само как войниците бягат през глава навън от горящите храмове.
Предвождани от мъжа с наметалото като от злокобна сянка, палачите се устремиха в съвършен ред към Западната порта.
Там часовите, изтръгнати от вцепенеността на дългото будуване, смаяни, че откриват нападателите вътре в самия град, дори не помислиха да се отбраняват. На единствения, който реши да поднесе рога си към устните, му отсякоха ръцете, преди едно копие да го прониже в корема. Останалите умряха по-бързо.
Все пак от околните къщи се чуха викове, но гредите, затварящи портата, вече бяха вдигнати, пропускайки убийците. Чакаха ги коне. Те изчезнаха по пътя за Кесария, докато съвършено бялото на разсъмване небе още не беше посрещнало слънцето.
Едва по-късно, в развалините на храма на Кибела, откриха тялото на един от палачите, смачкан от една статуя. Под палмирската туника и ризницата, които жителите на Босра разкъсаха яростно, откриха сребърната риба на християните.
≈ 27 ≈
РИМ
Улпия излезе от банята и преодоля грациозно всяко стъпало на басейна. Нежните и внимателни робини я увиха с кърпа. Тя каза няколко думи. Младите момичета се засмяха гръмко, придружавайки я до постелята за отдих.
Скрита зад един параван, Клавдия не я изпускаше от очи. Срещу два златни динара собственичката на дома й беше предоставила скривалището и уверението, че няма да я безпокоят. И сега, без да мръдне, тя дебнеше Улпия.
Робините мажеха своята господарка с благоуханни масла. Една от тях оглаждаше и лъскаше ноктите й. Всички те не спираха да бърборят весело. От време на време Улпия пускаше някоя шега, незначителна дума, упрек. Показвайки се внезапно от преддверието на стаите, едно младо и красиво момче влезе в банята. Лицето му беше нежно, устните добре очертани, беше русо като гот или като някой ангел. Красивото му тяло беше покрито само с раираната препаска на робите.
То донесе дълъг поднос, на който Клавдия мерна бижута. Златна огърлица с малки пандантиви от берил, обеци във формата на чепки грозде и един аметист в златен обков във формата на сърце, като брошка. Улпия ги вдигна и започна да ги подмята между пръстите си, всеки от които вече беше накичен с по един пръстен. Одобри избора и дари момчето с нежна, недвусмислена милувка по бузата. То отиде да подреди бижутата на масата с инкрустирана табла, която се намираше до висока стойка. На нея висяха туника със стихар*, бродиран с коприна и перли, и черно бельо.
[* Дълга права одежда, подобна на риза, която покрива цялото тяло, има отвор за главата и две цепки отляво и отдясно на хълбоците. – Б.р]
Клавдия очакваше всеки момент да се случи нещо странно, чудновато. Да долови някой жест, някоя дума на Улпия. Идиотски и неуместен смях или безумно гневно избухване. Но дори в начина, по който съпругата на Аврелиан беше благодарила на готския роб, нямаше нищо необичайно. Улпия се държеше като човек със здрав разум. На Клавдия дори й се струваше, че пред нея е сладката, нежната Улпия от едно време, невинната Улпия, която я беше забавлявала в Никополис.
Тази стара лисица Пулиний изглежда беше прав. Пет дни по-рано тя беше получила писмо от стария секретар, което я уверяваше, че е срещнал Улпия, преди да напусне Рим, и установил, че тя отново била с разсъдъка си. Това писмо съдържаше и много други приятни изненади:
„Скъпа и красива Клавдия, ето вече почти една година, откак цезарят отстъпи пред твоя брат, а ние все още не сме те видели край него. Това ни липсва – на него, на мен, на префект Максим. Нека не ти се стори странно, че откриваш тези думи, написани от моята ръка, а не от тази на твоя брат. Гордостта на Аврелиан може да се сравнява само с обичта му към теб. Ти знаеш, че току-що посочих двете достойнства, които той цени най-високо. Извън любовта към империята, но това се разбира от само себе си.