— Сигурно е – започна отново Лонгин, – че е малко късно да се хитрува с новия август. Щом научи за тази обида над римските богове, той ще сметне, че василевсата се изправя срещу него.
— Хайде бе! – възмути се Нурбел. – Много просто е да се докаже, че Зиновия е била измамена от християните! Ние ги познаваме, знаем къде да ги намерим – както в Емеса, така и в Антиохия. Трябват ми само пет дни: техните къщи ще станат на пепел, а главатарите им, онези, които те наричат дякони и владици, ще коленичат пред теб, василевса. Това ще бъде достатъчно, за да се успокои Август…
— Не – изстреля Зиновия със също толкова безизразен глас, каквото беше и изражението на лицето й. – Не, Нурбел! Не желая християните да бъдат докосвани.
Нурбел я огледа смаяно.
— Ако ти не покажеш своята добронамереност на римляните…
— Това ще бъде равно на обявяване на война на Рим! – довърши вместо него Лонгин, усмихвайки се. – Ти си разбрал добре, господарю Нурбел.
— Защо искаш да пощадиш тези християни? – възмути се Нурбел, пренебрегвайки гърка. – Какво им дължиш? Те са луди по природа! Те, те обругават винаги, когато могат. Техните духовници не спират да крещят из Емеса и Антиохия, че ти си фалшива богиня, че има само един бог, техния, и че никой не може да бъде цар или царица, освен техния пророк! Ти никога не пожела да им затвориш устата. И сега искаш да се оставиш да бъдеш предадена, без да отговориш? Не те разбирам…
Вместо да отговори, Зиновия обърна взор към Нурбел.
Той видя в него онази сянка, която го плашеше от толкова отдавна, и разбра, че ще бъде безсилен да я победи.
— Василевсата има право, господарю Нурбел – подхвана отново спокойно Лонгин. – Християните са полезни за нас. Те не ни поставят капан, а ни предлагат повода, който очаквахме.
— Трябва ли да предполагам, че ти лично си ги изманипулирал в Босра, Лонгин? – изскърца през зъби Нурбел. – Ти действаш точно по този начин.
Зиновия понечи да се намеси, но Лонгин вдигна ръка, като се усмихна високомерно.
— Не ми се наложи, господарю Нурбел. Задоволявам се да наблюдавам хорската глупост. Достатъчно е да правиш, каквото трябва, когато трябва. Впрочем – добави той, обръщайки се към Зиновия – кой знае? Рим може и да не реагира! Те са толкова слаби. Бият се навсякъде и трудно издържат легионите си. Това ще бъде добра проверка за смелостта на Аврелиан Август. Ако иска война, царице моя, той знае, че ще трябва да се противопостави на най-силната армия в целия Ориент. Онази, която победи Шапур и…
— Не ми разказвай нашата история, чужденецо! – избухна Нурбел. – Аз я познавам. Аз я създадох заедно с Всепрославения и неговата съпруга Зиновия. Аз, Нурбел, командирът на палмирските армии! Знам също така колко струват римските легиони, когато трябва да се победи или да се умре! Ти, ти се оставяш твоята омраза към римляните да те заслепи. Ти си въобразяваш, че си съобразителен, а не си дори толкова хитър, колкото са християните. Те наистина са луди. Те се множат из пустинята като скакалци, проповядвайки за чудесата и рая на своя бог, но те знаят, че ако Палмира и Рим се противопоставят един срещу друг, това ще донесе само беди и ще отслаби всички ни. Те искат точно това: ние да бъдем слаби. Тогава ще настане царството на техния Христос, както те казват. Ти, учителю Лонгин, поне веднъж не си ли се заслушвал в техните проповеди?
— Аз ценя само думите на философите и много рядко се заслушвам в глупостите на тези полуевреи.
— А може би трябва. Щеше да си дадеш сметка, че те желаят само едно – техният единствен Бог да господства над света и над Рим.
— Трябва ли да разбирам, че теб би те било страх да се биеш срещу Рим, господарю Нурбел? – попита Лонгин.
— Ти не знаеш за какво говориш! Твоят гръцки ум не управлява бойна колесница или камила. Той никога не е чувал шума на стрелите или остриетата, забиващи се в плътта. Стига му шепота на празните фрази.
— Нурбел, ако обичаш – възрази Зиновия, слагайки ръце на гърдите на стария воин.
Нурбел, разгорещен, сграбчи китката й.
— Остави ме да ти кажа една истина, която никога няма да чуеш от устата на твоя скъп Лонгин, Зиновия. Ако решиш в полза на войната, трябва да знаеш какво те очаква. Аврелиан Август не е някой стар страхлив и уморен човечец. Той се бие от трийсет години. Той е убил със собствената си ръка повече от хиляда човека и никога, чуваш ли ме, никога не е губил битка!
— Това може да се каже и за василевса Зиновия – намеси се Лонгин с язвителен глас. – Алат също не е побеждавана, господарю Нурбел, не го забравяй. И тя не е воювала с обикновени варвари от Севера.