— Натам-насам…
Люси веднага се лепна за него, но той не се отдели от Елица, докато не я настани до камината и там я остави на грижите на Катето. Накара я да изпие канче топло вино, в което сложи някакви черни коренчета.
А веднага след това довтаса Крис, който се държа като измамен съпруг.
Пфу, да му се не види, все едно нарочно се е изгубила!
Елица хвърли гузен и нещастен поглед към останалите.
Напрежението от нейното премеждие се разсейваше, дрънкаха китари, още само за акомпанимент на разговорите — без песни, с една дума веселбата скърцаше. Истинското тепърва предстоеше, то чакаше да се заситят стомасите след преживените вълнения.
Това, което най-много я интересуваше, се случваше в най-отдалечения ъгъл на помещението. Край Витан се беше събрала купчинка момчета и момичета и нещо си говореха. Самият той както винаги мълчеше и кимаше. Люси седеше до него и го мереше с влажни очи.
Елица се вкисна още повече.
Появи се Катето.
— Мръдни се малко, Крис, Елица ще се преоблича! — сопна се тя на „сянката“ на приятелката си. — Хайде де, какво има да зяпаш!… Ели, айде в спалното, там може да е студено, но поне няма перде киризчии!
Младежът с неохота стана и се поотдалечи.
Катето разгъна якето си като параван. Елица замаяно засмъква мократа си риза. Захлипа.
— Недей — нежно й каза Катето. — На всеки се случва нещо да сбърка. Не им обръщай внимание. Държат се, като че са безгрешни и съвършени. Я майната им! Усмихни се! Бързо! Иначе ще те гъделичкам!
Елица измъчено се усмихна.
— Няма нищо — утешаваше я приятелката й, — като спре да те втриса, това е само от нерви, да знаеш, ще си седнеме, ще си пийнеме и ще си купонясваме. Ба! Няма да си разваляш настроението зарад чужд кеф, я. И не се отпускай, не се предавай, настинката само това чака. Дошли сме да се веселим и точно това ще правим!… А този Крис е голямо мекотело. Само какви сцени разигра да знаеш! Ако има кой да се притеснява, той да е. Защо те заряза в мъглата, а? Искал да потичаш след него, тъпук с тъпук. Ей от такива играчки като нищо плачки стават. Добре ли си вече? Ела.
И тя ловко настани Елица на едната от двете дълги маси така, че Крис не успя да се вреди до нея. От това на Елица малко й олекна.
Групата около Витан ставаше по-шумна. Песните наближаваха. Някои от принудено поизтрезнелите взеха отново да се напиват.
Време беше и тя да се отпусне — права е Катето. Права и още как.
— Но, Ели, какво, по дяволите, се случи в облака, а?
Въпросът бе зададен меко, грижовно, шепнешком.
— Кате… — хлъцна Елица и млъкна. Какво да й каже, след като не знаеше.
Тази секунда бе достатъчна за Катето, която веднага се разпореди:
— Ясно. Дръж си чашата! Хайде, господа офицери и останалата непьющая сволочь…
— Наздраве! — рече Елица на приятелката си и момичетата си размениха окуражителни усмивки.
За беля Крис все пак се присламчи, но и това не успя да помрачи съвземащата се Елица.
Защото в този миг срещна топлите и дружелюбни очи на Витан, който повдигаше към нея чашата си.
Сега вече наистина веселбата нямаше къде да избяга.
Може би след третата наздравица тя се сети, че в раницата си има ябълки — грамадни, червени, породисти и сладки като целувка.
Ще дам едната на Витан, рече си тя и, кой знае защо, сърцето й затрептя някак тревожно.
Като малка й викаха щъркелче заради източения ръст и дългите крака. Тъмнокоса, с весели очи, тя често ослепяваше хората с бисерна усмивка на леко мургавото си лице. Изящна като порцеланова статуетка, приличаше повече на лястовичка, особено с предпочитания си стил на обличане — бяла блузка, черни сако и пола или тъмни джинси с черен пухкав пуловер — според сезона. За през лятото обожаваше свободно падащи къси рокли на цветя и така и не свикна да ходи на токчета. Кой знае защо, всички, с които се запознаваше, отначало мислеха, че учи в консерваторията, я цигулка, я някой друг деликатен инструмент. Или че е балерина. Истината беше, че Елица се притесняваше да танцува и без особен успех се бе занимавала с акордеон. Чак в последния гимназиален клас се понаучи да подрънква на китара и се осмели да пее пред непознати, макар да продължаваше да смята, че гласът й е прекалено детински и слаб. А дискотеките, на които я водеше Катето — и което непрекъснато дразнеше Теодор, — притъпиха неоправдания й комплекс, че подскачала като чапла.
— Кате — подшушна тя, без да изпуска Витан от умолително блеснали очи. — Вземи китара от някой.