Елица пристъпи към младия мъж.
Той я изненада.
Протегна назад ръка и я прегърна през раменете, без да поглежда. После наклони глава и вдъхна от косите й. Сякаш миришеше китка.
За една неприятно проточила се секунда Елица си помисли, че е очаквал другата, че се е объркал… но той се обади и веднага разсея лошото усещане:
— Хубаво, че подаръка ми пазиш. Тоз камък… вълшебен е.
Тя се усмихна в рамото му.
— Заповядай — рече и протегна ябълката.
Стори ли й се или наистина мускулите на Витан се стегнаха? Елица се видя сякаш в прегръдка на статуя от стомана.
Той бавно пое ябълката и със смайващо чуплив глас прошепна:
— Благодаря… ти… Елице.
Тя вирна учудено лице към неговото. Блеснаха ли очите му, или играта на лунните сенки сгърчи за кратко чертите му?
— Мирише като теб — каза й той с усмивка.
Луната ту се забулваше, ту искреше отгоре.
Не разбра кога се целунаха. Лекичко, по-скоро приятно, усети боцкане от брадата му, погали страните му и внезапно неистово зарови пръсти в косата му, както бе направил той.
Той…
— Освен теб друга жена не съм обичал — едва разбра тя от устните му.
И едва по-късно щеше да се учуди, как така й се сториха естествени тези думи, сякаш бе го питала… А и не звучаха те като да бяха изречени точно така, сякаш не на български ги произнесе, но тя разбра признанието му, разбра го!
Имаше чувството, че го познава толкова отдавна, че не помни първата им среща. Че го е искала винаги.
И се притисна към тялото му, жадна за ласките на ръцете му, примираща от докосванията, също толкова изгладнели, ала нежни и внимателни, въпреки цялата им сила.
Страховитата сила на дланите му.
Колко дълго ги бе чакала!
… Витан я внесе на ръце като булка в стаята с по-войнишки двуетажни легла; тя изведнъж се стресна насред целувките му и прошепна уплашено:
— Ще влезе някой!
Витан направи някакъв едва различим в тъмното жест към вратата и убедено каза:
— Никой няма да влезе.
И тя му повярва и отново, вече смело, потъна в милувките му. Струваше й се, че кожата им свети в мрака и отвън вятърът свири на флейта…
Когато китаристите успяха да скъсат по някоя-друга струна и да разкървавят изтръпнали пръсти, певците бяха прегракнали, пияниците — заспали с глави на масите, а най-слабите духом си легнаха във второто спално, купонът взе да залязва. Трапезарията се опразни. Последни останаха няколко души, сред които Люси, начумерена и с размазан грим, и Крис, който спеше с грозно отворена уста, опрял гръб в ъгъла. Момчето с транзистора съобщи за голяма железопътна катастрофа в Германия, угасващият разговор се поразсъни с обсъждане на резултата от мача с Алжир и на гледания завчера по телевизията филм за Косовската криза.
„Голема инфекция ке стане тамо!“ — авторитетно предсказа един от туристите, който минаваше за експерт по въпроса, понеже имаше роднини в Югославия.
Някой спомена за мотори. Казаха по две-три думи за онези шантави мотоциклетисти, които няма да доживеят до старини и не ще умрат в леглото си.
„Ще си отидат млади и красиви.“
„При тяхната скорост няма как да останат красиви!“
И с това се разотидоха да спят.
… Чудно, как така никой не влезе при Елица и Витан, дори не затропа по вратата на бунгалото, която даже не бе и заключена…
5
Пак този сън!
По дяволите…
Зако напипа цигарите на нощното шкафче. Събори купчина книги и тихо изпсува.
В нощта пееха птици от близкия парк. Колко ли е часът? Палейки цигара, той погледна циферблата на часовника. Минаваше два след полунощ. Часът на Бика. Радослав го наричаше добата на кошмарите, времето на нощните демони. Зако нервно прехапа устни.
Отново тази проклета великанска котка, която го гони. Да му се не видяло…
Бягаше. На косъм се разминаваше с трамваи, коли и мудни минувачи, провираше се през тълпите и бягаше, бягаше, бягаше… Не, котката не го гонеше. Може би заедно с него се мъчеше да превари някаква заплаха, сега неизвестна в будността, останала обяснена в забравящия се сън.
Подръпна от цигарата и загледа огънчето. Е, все пак категорично беше наясно откъде се е взел този сън.
През прозореца влетя шум на автомобилен мотор, после заглъхна, отдалечи се. В градската тишина се носеха безгрижни чуруликания.
… А тогава нямаше птичи гласове. Беше гадното време в разгара на зодиакалния му знак… по-миналата година, да…