— Хисарски е.
— А… Много се радвам…
— Искам да поговорим.
— Това много ме радва. Да. Имате ли нещо напротив да се срещнем на същото място по същото време?
— Същото… хм… добре, чудесно.
— Дочуване.
— Дочуване.
Закачи слушалката и направи кисела гримаса неизвестно към кого.
Този път Георгиев не се беше облякъл толкова официално, но пак изглеждаше елегантен и делови. Какъвто и да е, не можеше да се отрече, че този тип има вкус към дрехите.
Бре, че франт, рече си Лъчезар, преди да започне.
— Преди всичко — заяви той, — искам да ми кажете по какъв начин се добрахте до тази история и какви подозрения имате. След това аз… ще ви кажа какво знам. Всичко, което може да ви интересува. Поне ще съм убеден, че с нищо на никого няма да навредя.
— Освен на себе си.
— … ?…
— Човече, не си представяте в какви лайна сме.
Лъчезар вдигна още по-високо вежди.
— Само че досега си държахме носа високо… Добре, чуйте и преценете.
Георгиев помисли малко и внимателно подхвана:
— Разбирате, че не мога да ви разкажа всичко…
— Колкото и каквото можете. Информация за информация. Защото в противен случай… — и разпери ръце, като да покаже, че са празни.
Георгиев сякаш безучастно чакаше продължение. Лъчезар го разтълкува в своя полза, любезно изобрази нещо усмивкоподобно и направи подканящ жест. След малко онзи кимна и предпазливо заговори:
— Добре. И така, накратко предисторията е следната: занимавах се с разработка на бургаски охранителни фирми, както и свързани с… дейността на някои от тях случаи. Разполагахме със сигнали за отвличания, изнасилвания, принуда към проституиране, дрога… Грозни неща, непланирани. На всичко отгоре нишките на следствието водеха към… кха… всъщност това няма отношение… Така. Проверявах случая. И тогава се натъкнах на онази престрелка. От половин година работя конкретно по въпроса…
Зако посочи по преподавателски маниер с пръст, сякаш изпитваше студент.
— Верена ви интересува, нали?
— Да — призна сътрудникът с оттенък на недоволство, — тя ни интересува. Съжалявам, но Радослав съвсем не влиза в сметките… Нещо повече, твърде е вероятно да не… да не е на този свят. Ще ме извините, но мисля приятеля ви за мъртъв. А вие сте толкова спокойни за него…
Георгиев се облегна назад и взе папката на колене. После я хвърли на масата. Поривисто разхлаби възела на вратовръзката си и замислено бръкна в джоба на сакото.
— Да. Не ни интересува много-много участта на приятеля ви… — повтори той. — Обаче момичето… все още има доста въпроси около тази личност въпреки всичко, което научихме.
— И откъде и какво знаете за нея?
Сътрудникът запали с кибрит премятаната в размисъл цигара „Марлборо Лайт“ и погледна Лъчезар изпод тревожно свъсени вежди. Кръстоса ръце на гърдите, като скри китките си под мишниците.
— Хм. Смущаващи неща — започна той през зъби. — Първо, не е регистрирана никъде. Няма медицински картон, няма паспорт. Нито ученическа карта, нито акт за раждане. Няма фамилия. Няма роднини. Мистика. Разбираш ли, няма такъв човек. Никъде. Но разполага с някакво… нещо… което я прави изключително опасна…
— Точно за тези неща съм любопитен. След това ще ви кажа всичко, което знам.
— Събраната информация по разработката е… защо не, ще ви обясня. Сведенията са от три източника: обективни данни, веществени доказателства и — много важен момент — разпити на хора, които са я виждали, общували са с нея…
— Например мутрите…
Сътрудникът позагледа Зако с интерес.
— Например мутрите — съгласи се той. — Но от тях много не излезе. Показанията им, колкото и беднички да бяха, ме убедиха именно с абсурдите си, че не лъжат. Оттук факт номер едно: момичето притежавало необичайна физическа сила. Така. Знаете, че непосредствено взелите участие в опита за нейното отвличане са починали от инфекция. Знаете това, нали?
— Ммм… чух нещо такова.
— Оттам случаят ни заинтересува. Защото един от лекарите, а след известно колебание в същия смисъл се изказаха и колегите му, твърдеше, че според регистрираните симптоми… гардовете са умрели от… хеморагична треска. Говори ли ви нещо тази дума?
— Хеморагична… ъ?!? ЕБОЛА?!
— Не точно, но със същото действие. За щастие, вероятно бил някакъв щам, който не се разпространява по въздуха или при обикновен допир, навярно повече прилича на СПИН… Във всеки случай епидемия не избухнала… Сещам се, че същият лекар направи някакво мъгляво предположение, че така би могла да действа органична отрова с много висока молекулна маса и твърде сложна структура. Човекът веднага се зае да направи хистологичен анализ… анализ на…