Има само зле свършена работа. Или недостатъчно отпуснати пари.
Дежурният вдигна слушалката.
За половин секунда, за миг само, той се зачуди, коя ли е била ключовата дума в речите на непознатия, която е накарала четящата програма да вдигне тревога.
Всъщност за това не му плащаха.
5
Новото денонощие започна с „Би Джийс“, в нощния блок на радио „Хоризонт“ водещият подхвана темата за достойнството у хората, свърза го с поведението на пенсионери в градския транспорт…
— Помниш ли, попитах те за Верена?
Тя измърка под пръстите му.
— Струва ми се, познавам я… Ала и сигурен не съм… Как изглежда? Опиши ми я.
Елица се обърна към него. Виждаше го в светлината на червената нощна лампа над нейното легло, станало толкова уютно-тясно за двама им…
… Този път се бе притеснила даже повече, отколкото там, в хижата, а уж си беше вкъщи. Но неговото почти плахо, благоговейно държане върна вълшебството на онази близка, но сякаш отминала преди седмици нощ…
— Хубава — замислено рече тя след дълга пауза. Втренчи се напред, сякаш загледана в спомена и размърда пръсти, очертавайки линии във въздуха пред себе си. — Направо страхотна. Яркосини очи… или май зелени… Светли. Сияйни, разбираш ли. Добри… но пронизват… — спря поразена и рязко обърна лице към Витан. — Както твоите!
Той трепна, но остана внимателно и спокойно съсредоточен.
— Не съвсем същото — отново загледа тавана Елица, — но някак все едно виждат какво има вътре в теб… без да плашат. Направо… направо да се влюбиш в нея — засмя се смутено тя, — в смисъл, просто… трудно ми е да ти го обясня.
Девойката помълча.
— После… Много дълга коса — енергичен жест описа нещо диво и непокорно, — абаносова, дето има една дума. Каза ми, че си е такава без боя. Стройна, стегната и поведение… ами просто дама, разбираш ли?… Чакай, ще ти я нарисувам!
Тайно се гордееше с умението си да прави шаржове. Подхвана фланелката на Витан от пода, навлече я и изскочи изпод завивките, за да се върне подир минутка със скицник и шепа подострени като игли моливи. Настани се до младия мъж. Той целуна коляното й и тя примря за миг. И сетне развихри молива по изглеждащата оранжева заради нощната лампа хартия. Само за две минути, докато радиото изпя Яворовия „Ден денувам“, тя направи бърз портрет на Верена… в който с някакви драскулки, които уж да са светлосенки, очерта люсповидна щриховка.
— Защо така? — веднага й го посочи Витан.
Елица критично и малко поозадачено се взря в собствената си картинка. Верена от листа сякаш носеше мрежести предълги ръкавици — не, никога не е обличала такова нещо, поне пред Елица, защо ли го нарисувах…? Тя взе да замазва с гумичка, като добавяше по някоя-друга чертичка ту тук, ту там…
— Ами това на лакета, що е?
— Ааа… просто така — измънка момичето.
Леле, какви са тези шипове и гребени по ръцете и раменете, по гръбнака… Ами това сега, уж й начерта облегалка, пък мяза на загатнати криле…
— Тъй ли си я виждала? — сухо попита Витан.
Елица повдигна подалото се голо рамо от възголямата негова фланелка.
— Наистина не зная защо ги пририсувах тези неща… те нямат значение, нещо си фантазирам. Виж й лицето. Мисля, че добре съм хванала приликата — усмихна се тя. — Да не повярваш, че има такива хора наяве…
Потропа с молив по устните си в такт на някакво рокендролче на Пол Макартни от радиото.
И изведнъж жално се смръщи.
— Спомних си!… Чух, че отишли заедно на море и там… Май са ги убили, нея и приятеля й, някакви мафиоти…
— Убили?!!
Този път Витан изглеждаше наистина поразен. Не разтревожен — смаян като от някаква нелепост.
— Ами… така чух… Само че приятелите на Радо бяха сигурни, че те двамата са избягали в чужбина. Тук просто някакви големи изроди ги подгонили… Не, не знам точно… Знаеш ли, доскоро почти не се бях сещала за тях, за Верена и Радо… Каква съм патка… Тя ме излекува, знаеш ли? Нещо много внезапно взе да ми се влошава зрението. Ходихме по лекари, татко почна да урежда за операция в чужбина. Един ден, аз бях на уроци по английски при едно момче, а той бил близък приятел на Радо… Той даже му викаше не Радо… ами някак иначе… Няма значение, прякор някакъв. И… един ден се позабавих, понеже донесох на Зако, този, учителя ми, той е на около трийсет, много готин, малко чешит, особен такъв… донесох му едни разпечатки на песни от Интернет и почнахме да ги превеждаме, затова пресрочихме часа и взеха да се събират у Закови хора на гости. Аз си затръгвах, но Зако ми каза да остана, щом нямало какво да правя тази вечер… И по едно време дойдоха Верена и Радо.