Выбрать главу

Точно вътре в него, като в папка, Зако съхраняваше едно писмо, две ученически тетрадки и шишенце от витамин С, старателно запечатано с тиксо. Най-ценните му предмети.

И както му ставаше все по-ясно и по-ясно — най-опасните неща на света.

Поне на него скъпо можеха да му излязат. През носа, да речем…

Павката навремето беше измислил тератронно оръжие — „Бам!!! Всичко отива в Тартара14, цялата хорска простотия, цялата обгнусена планета!“. Колко подходящо… Понякога Зако имаше чувството, че в капака на люка към таванската стаичка е скрито не някакво парче плутоний или с каквото там зареждаха атомните бомби, ами се намира тъкмо тератронен експлозив, материал с капацитет да разруши целия познат свят.

Или поне да причини собственото му мощно „бам“…

Дрррзъннн-зънн-дррр!!!

Ах, твойта кожа неощавена…

Лъчезар с омраза погледна апарата и изръмжа през зъби мрачното си учудване кога ли отново е включил гадното устройство.

Напоследък навсякъде му се привиждаха „бръмбари“ на подслушвателни системи и скрити камери. Убеждаваше себе си, че това са бели кахъри. Най-малкото заради това, че Националната следствена служба в една бедна държава не би могла да си позволи много екстри.

Дрън-дрън. За такива неща пари винаги се намират. По-скоро депутатите ще тръгнат да се возят на обществения транспорт, отколкото да резнат бюджета на някоя организация като НСС… Тъй че — на кукуво лято. Особено ако става дума за неща, съществени за националната сигурност. И може би за величието на бивши и сегашни външни съюзници. Биг брадъри. Братушки-милушки. Партайгеносета и други псета, всички с размер на тиранозавър-рекс — пред нас, дето сме като кокер-шпаньол и ката ден възвестяваме, че сме били „малка страна“. Хм… ирландците пък са още по-малобройни, но нещо май не повтарят непрекъснато колко са дребни и скапани… Че дори сърбите — и те тормозят света и хич не се свират в мишите дупки на комплекса си за малоценност. Или поне го избиват гръмогласно, може би тъпо и гнусно, ала не с покорно наведени глави…

Има от какво да почне да развива параноя човек.

„Значи, какво излезе? Пряка потомка на княжески род от Първото царство…“

„Да.“

„… и дъщеря на змей, от онези, дето гълтат езеро на един дъх и плюят мълнии…“

„Ъхъ.“

„… и крадат моми. В нейния случай — юнаци… Змей, а?… Сигурно баща й мачка танкове като хлебарки?!“ — това уж нехайно си беше мърморил под носа Георгиев.

„За танкове не знам, обаче като змейче баща й е унищожил цяла византийска флота през 763 година!15

Драго му стана как се изцъкли ченгето и запали цигарата си откъм филтъра! Но…

Наистина ли беше повярвал този човек на цялата история, или се опитваше да играе някакви игрички?

„Отдавна съм в нещата и сега, като ми каза — всичко си дойде на мястото!“

И още:

„Каква полза от змеица с българско поданство ли? — говореше му Георгиев с подозрително грейнали очи и вдървена от мрачен възторг физиономия; той засвива пръсти срещу Лъчезар. — Хм. Помисли, очевидно е. Революция в здравеопазването, раз. Качествен скок в отбраната на страната, два. Смазване на престъпността, по-специално на мафиотските структури, които не си плащат данъците и проплъзват във властта, това е три!… Край на корупцията — ще остана без работа, ха-ха!… После, преврат в науката, тотална преоценка на досегашни исторически схващания, преосмисляне на философски, морални и етични стойности, знам ли още какво! И не на последно място: приоритетен контакт с нехуманоиден разум. Интересно, свързано ли е нещо с НЛО-тата… Оттук — престиж в света. А сещам се, освен всичко друго, аз имам основания да смятам, че Верена вероятно знае да предсказва земетресения и други природни бедствия… да открива съкровища… … Нейната ли полза имаш предвид? Че как! Държавата може да я защити… Кое е смешно? Немаловажна е една правна, юридическа защита… Срещу незаконно клониране, например. Не се пули, змейкинята е национално богатство, генофондът й е нещо като запазена марка за България. Тя е българка, нали така, може би етнически най-чистата българка в света. Изобщо, тя не принадлежи на себе си, а на страната… и на света, на човечеството“, завърши с леко съжаление сътрудникът на следствената служба.

вернуться

14

Тартар — бездънна пропаст, адът в ранната древногръцка митология.

вернуться

15

През 763 година е бил един от деветте похода на император Константин Копроним срещу намиращата се в състояние на гражданска война България; кампанията на византийците е провалена (вж. „Да пробудиш драконче…“).