Зако знаеше — там змейове се биеха с лами.
2
Очакваше нещо повече. Може би например приятелят на Елица да долети като Супермен директно през тавана или поне да влачи подир себе си триметрова крокодилска опашка.
Вместо това те влязоха като нормални хора. Е, поне Елица си беше такава. Колкото до мъжа зад нея…
Извисяваше се като стройна бойна кула зад девойката, за която Зако смяташе, че е наистина нещо повече от сладурана. Винаги му е било приятно да я вижда и гледа. Приличаше му на оживяла илюстрация на Марсел Мерлие към детска книжка за феи и принцеси… Но сега вниманието му бе погълнато от непознатия.
Докато Елица се озърташе в задимения въздух на кръчмето, Лъчезар успя да го разгледа. Изпита леко разочарование — не долавяше от юнака със спокойните очи никакъв полъх, подобен на онзи, който така бе смутил Лъчезар при запознаването му с Верена. Но!…
В човека имаше нещо не страховито, а направо страшно. Зако напрегна всичките си сетива, но чувството продължаваше да е неясно и безлико. Може би не трябваше така екстрено да гаврътва първата си малка ракия?…
Въпреки че от друга страна имаше нужда да се успокои. Както се опасяваше обаче, алкохолът само го наточи още повече. Как да е.
… На излизане от апартамента си той се постара да се измъкне възможно най-незабележимо. През тавана отиде до площадката на съседния вход. Преди това с нетърпение изчака някой да му се обади — за щастие потърсиха баща му. Зако любезно увери телефониралия, че непременно ще си е у дома и ще предаде каквото трябва. Сетне нарочно остави слушалката отворена.
Няколко пъти смени трамвая, вървя пеш в наслука избрани посоки, като напрегнато изучаваше витрините, без да вижда какво има зад тях — гръцко дантелено бельо, хлебарница или някой партиен клуб — той дебнеше отраженията.
Накрая не бе сигурен следен ли е или не, имало ли е файда от всичките му импровизации и номерца. Ако наистина някой е възнамерявал да го държи под наблюдение, не би могъл да се измъкне. Навярно заслужаваше да си направи извадки от всички криминалета, Свирепи Марчинковци, Тигри от Мосад и така нататък, после да ги огледа критично и да измисли някакви контрапохвати срещу похлупака, който така тревожно чувстваше около себе си.
Или да стигне до извода, че е наистина невъзможно и немислимо да се изплъзне.
Мамка ви, да бяхте гонили толкоз стръвно айдуците, досега да сте ги избесили пред Народното събрание в духа на генерал Ернрот!
… Елица го забеляза и приветствено размаха ръце. Лицето й грейна в широка белозъба усмивка. Неволно Зако й отвърна, усети разглаждането на бръчките по навъсеното си чело. Какво жизнерадостно създание…
Девойката кимна на приятеля си към Лъчезар и те се запровираха през посетителите.
Заведението бе претъпкано. Освен на донесени от склада столове, тук се седеше и върху пластмасови каси от кока-кола. Зако смътно се досети, че по телевизията са давали някакъв мач от първенството. Не се вълнуваше от този спорт, особено ако не играеха националите. Обстановката далеч не отговаряше на нрава на Лъчезар, който знаеше, че футболният възторг на българите често приема грозни форми. Сред гълчава и коментари за Клинсман и Бонев, той сърдечно протегна ръка на Елица.
Здрависа се и с приятеля й. Мъжкото ръкостискане без излишна сила му хареса.
— Витан.
— Лъчезар.
Сдържани кимвания заместиха дежурното „приятно ми е“. Двамата мъже се гледаха изпитателно.
Ама че очи — помисли си Лъчезар. — Уж меки, течен шоколад със сметана… обаче зеници — цеви на огнемет! Топчета каолин, а отвътре — закалени оксидирани сачми.
— Много хубаво, че си запазил маса — прекъсна паузата Елица. — Няма ли да седнем?
Тя се настани на единия от двата стола, които Зако с мъка опази от напористите посетители с касите. Витан остави върху другия зелена войнишка торба.
— ? — изви гайтанени вежди към Елица.
— Мляко с какао. Или с нес-кафе. И пет лъжички захар! Да, помоли бармана за резенче лимон, кажи, че е за мен.
Витан кимна и леко се извъртя към Лъчезар.
— Не, мерси — рече Зако, като надникна в чашата си.
Високият — боец, светна в главата на Лъчезар — приятел на Елица се отправи към бара. Гънките на сиво-черната му семпла риза откриха за малко колана, с който бяха препасани мастилените, явно нови дънки.