Выбрать главу

Неколцината разпитани свидетели просто нямаха отношение и ясно мнение що за тип е. Той сякаш убягваше от мислите им.

Ех, чудесно би било Витан да потърси Хисарски. Само че и в този случай вероятно пак се налага вземане под стража. За неговото собствено добро, Витан не биваше да попадне в неприятелски ръце. А в крайна сметка, може и сам да се съгласи да сътрудничи… За всеки случай пък има едно отдавна подготвено помещение за принудително съдържане — дълбоко под земята и, освен с екстри за живеене, много яко строено…

Ясен Георгиев не стигна до окончателен извод и се помъчи да конструира някакъв компромис. Подмятане за наличие у заподозрения на оръжие, подобно на огнепръскачка, сигурно би свършило работа… Ами това за летенето? … Ох, Боже Господи!…

Георгиев се взря в снимката. Въпреки всички усилия на фотолаборанти и програмисти, лицето на заподозрения оставаше размазано и нечетливо.

Заподозрян. И то в какво!…

Този мъж… това създание — реши Ясен Георгиев — определено ме плаши.

В стенограмата от подслушването на Браничева и Витан ясно бе подчертана една реплика: „братовчеди сме с Верена“. И тук вече не само академично любопитство е въпросът, какво ще направи… добре, какво би направил един съвсем реален, от плът и кръв дракон, щом разбере, че местната човешка власт не си е помръднала пръста и е позволила на разбойници-гавраджии да посегнат на женско същество от неговия вид, практически момиченце, при това негова кръвна роднина. А?

Потрепера. Нищо чудно София да заприлича на Хирошима. Как ли са се справили с проблема колегите от десети век?… Георгиев припряно задраска, а после забели с течен коректор думата „задържане“, изчака да изсъхне и вписа — да бъде убеден или принуден да сътрудничи.

Това ще бъде тайната сензация на столетието, не — на хилядолетието!

Стига да установи контакт с Хисарски, и тогава чрез последния би могло да се преговаря с този… Витан.

Ясен Георгиев дописа бланката и стана да я занесе на вътрешноведомствения куриер.

Куриерът, младок на около 23, пак бе в нарушение — слушаше уокмен.

— Я — подчертано дружелюбно кимна Ясен към слушалките на момчето. — Нещо новичко?

— Амиии… — посмути се младокът. — Стари парчета. „Трайъмф ъф стийл“ на Меноуор.

Искаше да продължи за музиката, но Георгиев, когото тайно зад гърба наричаха Ледената висулка, се заслуша няколко секунди и изведнъж хвърли слушалките, като за малко не ги счупи, избъбри нещо и офейка.

Куриерът поклати глава. Леле как ги тресе нервата напоследък, мани, мани…

Той пак нагласи меките възглавнички на ушите си и в главата му отново гръмна страхотната рок-атака — любимото му парче Ride the Dragon!

Ухаааа! Лонг лийв метъл-хард!

Необяснимо, но професионалистът Георгиев и за миг не допусна, че срещата, която би опростила операцията и улеснила ведомството, вече се е състояла.

За това не бе виновен само той.

Имаше обективни причини.

Още в най-близките дни той пропусна възможността да поправи грешката си. Не че вече беше от някакво съществено значение.

За това вече имаше вина самият заподозрян.

4

Витан пак я изведе навън, като да му бе тясно в просторния апартамент. Непрекъснато теглеше Елица на разходки било до Бояна, било из Бистрица, в краен случай отиваха поне до Южен парк. Сякаш не обичаше да усеща над главата си друг таван, освен небето.

Този път намериха скривалище от жегата в прохладната гора над Панчаревското езеро. Минаваше обяд и от всички страни на хоризонта бяха взели да изникват облачни пълчища. Навярно точно за откриване на Световното по футбол щеше да има дъжд.

Седяха в някаква зидана от камък беседка над тясното шосе, обикалящо язовира в полегатите склонове на Лозенската планина. В ъгъла под навеса сивееше многогодишен пласт пепел и въглени — сигурно поколения от малчугани са използвали това място да играят на любимите си филми за индианци и каубои. От езерото се носеха гласове на трениращи гребци, шляпаха водни колела, а от другия бряг далечно избучаваха автобуси и стържеше тънко и трудолюбиво банциг. Гореща мараня караше селото да изглежда нереално, но тук се разхождаше ветрец с мирис на свежест и живи дървета.

Елица мързеливо плъзгаше премрежен поглед по извивките на Витоша. Витан гризеше откъсната тревичка.