— Катето те пита какво учиш — рече внезапно тя.
Той кимна.
— И ти отговори, че изучаваш света.
Отново кимване с лека, неразгадаема усмивка.
— И… какво научи?
Витан хвърли ленив взор наоколо.
— Виж — отвърна той.
На ръката му кацна муха и Елица я загледа с недоволство. Витан плавно надвеси другата си длан над насекомото, задържа… и мухата изведнъж обърна крачета и като суха трошичка се хлъзна на земята.
— Ето туй бе Лечителство, ала наопак. Мъртва е.
Девойката мигаше стресната и нещо забуча хладно в сърцето й…
— Всяко нещо си има своето опако. А сега, друго гледай…
Елица се опита да проследи погледа му. Пак обърна неразбиращи очи към пръста му, лекичко подмамващ нещо от камънаците.
— Какво…
Към приклекналия млад мъж, огъвайки телце, светкавично припълзя гущерче. Скочи върху бомбето на обувката и ловко се покатери на коляното. Спря на сантиметри от показалеца му и застрелка напред-назад черно езиче. Елица очарована съзерцаваше изящната гадинка. Гущерчето бе сиво-зелено, с фини пъстрини по гръбчето, тънки като жички пръстчета и мънистени оченца. Под кожата пулсираше сърчицето му.
— Погали го — предложи Витан.
Девойката плахо протегна ръка и нежно прокара кутре по доверчивата главица. Гущерчето отсечено завъртя муцунка към нея и тя трепна. Продължи да милва животинката и дори й се стори, че на създанието му е приятно.
— Видя и първия кръг, Заблудата. … Нека си иде веч.
Гадинката с невероятна скорост се шмугна встрани към тревата. Замря там, сякаш любопитна да чуе разговора им.
— Ти си магьосник!
В очите му играеше слънцето. Той се пресегна и докосна гърба й. Не бе просто ласка. Приличаше на масаж. Скоро Елица престана да чувства тялото си, бе сякаш приятно проницаема за въздуха и светлината. И преди той я беше разтривал и винаги след това тя се усещаше лека и някак по-истинска, като изкъпана, не, по-точно обновена…
— Май винаги натрупвам много отрицателна енергия — измърка тя под дланите му. — Ти винаги я премахваш и ми даваш от добрата…
— Обич ми, няма такова нещо като отрицателна енергия.
— Как така?
— Ами енергията, както я наричате, тя е една и съща. Сила. Просто тече и преминава през всичко. Външна е спрямо Живота, още по-далечна е на разума, и затуй не е ни добра, ни зла. Такава просто я бъркаме, понеже сме хора.
— Не може да няма тъмна Сила! Виж, нали не искаш да ми кажеш, че абсолютно Зло не съществува!
— О, има го и още как!… Има го. В човешки и близки му светове… Ала не е То от корена на Всемира. Нито Доброто е такова. Чудно е, ала е така. Има сила на Хаоса, има сила на Реда, има сила на Промяната, макар те да са трите лика на една и съща Мощ… А тя пронизва камък, буболечка, човек… Кога тече волно и красиво и е в мяра, нужна ни за мига, тогаз й викаме светла, добра, положителна… Добре, хубаво. Ето — Слънцето. Каква е силата на лъчите му, положителна или отрицателна?
— Положителна.
— Ами стой тогаз няколко часа под него. Какво ще стане?
— Ха-ха!… Ще ме мажеш после с кисело мляко! Да, разбрах те. Ами когато има слънчеви изригвания?
— Също просто енергия. Ни добра, ни лоша. Просто в повече. И така вреди. Туй, което наричаш „отрицателна енергия“, е застой на потока й в тялото ти и през душата, или през някое русло тя не тече. А не бива да се задържа. Ето, ручей. Кога бавен е — затлачва се, а кога е твърде бърз — влачи кал. Силата бива да минава с лекота по всички вътрешни корита на човешкото тяло, че и през всяка друга живинка, за да е наред здравето и да има мир на духа. Понявга таз сила избягва, сякаш вода е от счупена стомна, без да смогне да се приумножи. Туй е болест. А здравата Сила се трупа и сетне употребява за някакво усилие, било сърдечно, било на разума, за по-голяма мощ на мускулите… за Магия също.
— Разкажи ми!
Той помисли.
— … Добре. Магията има три царства, три Кръга. И те са: Заблуда или Илюзия, коя действителността отрича; следва Пръстенът на Лечителството, и насетне — Равновесие, що преплита се с Промяната. Майстори от Първи кръг в ума на хора и по-благородни животни пипат, а най-изкусните в тоз занаят успяват да заблудят и по-низши твари, но каквито и видения да предизвикат маговете на Заблудата, те само сетивата лъжат. Ала Лечителството — то по-пипкаво нещо е, защото не достига болник да успокоиш, да премахнеш мъки-страдания с похвати от Лъжовния пръстен. Кутугер-колобър, знахар и прост лечител, те коловрата жизнени потоци в човешкото тяло водят. Най-боила Лечители на помощ си Вселенска сила призовават, чиято Мощ неща извършва, кои да изглеждат същински чудеса в очите на непосветени и неуки люде. Ала второто царство на магията вече става опасно за магьосника. Защото случва се той болестта чужда върху си да поеме… И последно царство-Пръстен Равновесие се нарича. Трите кръга-царства не приличат на стъпала, следващи едно след друго. Заблудата често до Равновесие се издига. Лечителството със Заблуда си служи, освен с потоци вънкашна на тялото енергия. Висшата магия пък пипа внимателно, за да не бъде пометена от гигантските сили и за инструменти са й Илюзията и Лечителството…