— Истински космически енергии?! — възкликна Елица възторжено.
— Небесната Сила една е, ала трилика и от всеки лик седем неща могат да се направят. Първият лик на Мощта руши и събаря, другата му страна гради та твори, третата опазва и увековечава. Ето, при Заблудата се ползват и трите свойства на силата от най-ниски равнища. При лечителството други, ала повече третата или първата. Какво е висшата? Висшата може от хляб да направи камък, а от камъка — хляб. Ала по-лесно е на хляба да отречеш естеството и той ако и да бъде яден, стомаха пълни, ала не засища. На един камък можеш да внесеш силата на хляба — не е нужно да го гризеш, но дорде има в него от животоподдържащата същина, не ще огладнее притежаващият го. Както при сегашните ви батерийки. Е, ако е речено, можеш и от камъка съвсем истински хляб да направиш, сиреч форма и същност да преобърнеш… ала досега не чувал съм да е правено. Навярно не бива без остра нужда към Висшия пръстен да се посяга…
— Откъде знаеш всичко това? — очаровано прошепна девойката.
Въпросът й — всъщност тя не питаше, но Витан се учуди и меко отряза:
— Откъде знам? Аз ти го казвам.
Помълча, присви рамене и додаде:
— Щом можеш нещо, вършиш го. Защо да се питаш, щом и без това трябва? Не е по приумица твоя, виждаш, че длъжен си да сториш нещо… Това е Магията — умение да държиш бързеите Вселенска сила, а тя е от Бога и сама е Бог. Той е всичко. Към небето гледаш просто за по-лесно, ала Той е в теб, а ти си в него както… както че са сънища Негови… Досущ онези змейове в рокана на баща ти.
— В кое?
— Ком-пютъра — Витан произнесе думата непохватно, но старателно. — И тъй Теченията текат през теб, ти ги насочваш, преплиташ или разделяш, натрупваш или изхвърляш… Сякаш на фотографска снимка, шарките й състоят се от три основни цвята. Всичко живо дар носи да променя „цвета“ на Силата, добре, енергията, да множи или ослабва нейните ликове. Та така, щом нагласиш Мощта, насочваш я и я сгъстяваш… и магията е готова! Лесно, нали?
Елица го гледаше с големи очи.
— Не си чувала нищо подобно? Не е чудно. Девет начина има магия да яздиш, ала останало е толкоз, колкото само да се знае, и то като във винена мъгла, че едно време сме го могли. Пепел… Не върши никой веч магия истинска в тоз свят.
— Защо?
Витан дълго мълча, свел глава. Елица не виждаше лицето му.
— Променят се хората, навярно — измърмори той мрачно и глухо с някаква сива сянка в гласа.
— Амиии… — побърза да го разведри момичето. — А какво може един Висш маг?
— Всичко.
Тя се опита да си го представи. Прехапа устни и почти изохка тихичко:
— Ау, сигурно ужасно е да можеш всичко…
— Навярно само отдолу тъй изглежда, че на орела свят му се вие. Е… когато можеш всичко, трябва… да, добре е да знаеш дали точно него искаш, а не нещо инакво… Тежки са стъпките към овладяване на всеки нов пръстен. Всяка стъпка трае различен брой години, според това колко си чевръст, способен и колко добър Учител е онзи, у когото чиракуваш.
Той отново млъкна и прекара пръсти през очите и косата си. Продължи забързано, предварвайки любопитството на девойката:
— Овладелият Висшата магия от Силата вещи и неживи духове прави. Ала туй изисква много да натрупаш или почерпиш от потока, а това би предизвикало… да речем зима посред август… За да не стане тъй, можеш да укротиш земетръс, стига да има зароден такъв, и при туй да не изтървеш Силата. Не само за теб ще е пагубно, че и за земята, гдето си. Всъщност винаги разклаща се Равновесието, а държиш юздите му не просто с ръце, а и с душа… Затуй магесникът бива да е спокоен като езерно огледало. И доста якост, здраве, жилавина му трябва. Тогаз велики дела стават… и уморяват, защото сякаш ламя си впрегнал и скали на нива разорал… Инак ще разсее, ще изтърве слабият трупаната мощ и нито ще сполучи, че и ще си навреди. Колко по-засукана магия желаеш, толкоз повече Равновесието на Всемира се разклаща. От едно място градушка пропъждаш, тя другаде на чер зъл вихър става. Ала силно ако Равновесието разлюлееш, тогаз Светът магьосника нечестит премазва, за да продължи-пребъде както и преди.