Интересуваше го само да не попадне информацията от главата ми при конкуренцията.
Притворилият очи в разплитане на близкия спомен Лъчезар рязко се ококори и се изпъна на стола.
Боже мой!
Бил съм на косъм!!! Идиот, а се притеснявах за дреболии. Олеле…
Щом тогава, в шумното задимено заведение, усети безразличието на Георгиев, безразличие, граничещо с презрение, той млъкна и след минутно стискане на зъби рязко довърши:
„Оттогава пак съм зле. По-лошо от преди. Година и половина вече седмица не минава, без да пикая кръв. Така че идеята ти за Легиона отпада. Абе, що за тайни служби сте, щом един човек не можете да опазите! Мисли нещо друго!“
„Друго… — Георгиев го погледна странно и изненадващо помоли Зако да отиде до бара да му вземе още едно питие… и едно за себе си, разбира се: — Колкото и да са заети с мача, не е хубаво да ме запомнят с тебе“, подшушна накрая.
На масата останаха недопитият джин на Зако и почти непипнатата кока-кола. И измачкан пакет „Хасково“.
На бара го обслужиха скоростно, без да спират да зяпат мача. След силни очаквания и медийни фукни играта не спореше. Заведението подгизваше от раздразнение, сипеха се закани за Бонев и отделни играчи, че и за майките, жените и сестрите им.
Зако се върна, малко поразсеян от изблика си. Чукнаха се за наздраве. Лъчезар го направи без охота.
След като отпи голяма глътка джин, той посегна към цигарите. Георгиев съзерцаваше кока-колата му.
„Лошо“, каза той.
„Кое е лошо?“
„Провалът с Легиона. Нищо друго не е толкова сигурно.“
„Хайде, бе!“ — нагло рече Зако. Агентът вече категорично не му харесваше.
Георгиев го погледна без яд и пак се втренчи в Заковата чаша.
„Ето, пак не схващаш. Е, каквото е писано… Можеше да дойде някой друг от… Службата, от тия, дето пипат различно… или чужденците.“
„Имам по-добра идея!“ — троснато изтърси Лъчезар.
Огънчето в очите на агента тогава го заблуди, че човекът от секретната служба точно такова признание е чакал. Всъщност, дори да бе така, значение имаше не самият нов факт, а единствено възможните последици за организацията, която Георгиев представляваше. Колкото и неединна да бе тя, разкъсвана между старите си измекярски навици и търсенето на нов покровител, там покрай всичко друго се надигаше млада вълна държавен патриотизъм, ала и той — също толкова безскрупулен и надчовешки.
Но одеве за момента Зако се подразни единствено от себе си, ала беше късно. Вече бе произнесъл „А“ и не му оставаше друго, освен да каже и „Б“-то. Ако това бе целял Георгиев — ето, получаваше го!
„Отивам в Долната Земя.“
3
В Бургас полицейски патрул откри труп на небезизвестен в града наркопласьор. Бандит с висящи дела за принуждаване към проституция и прехвърляне на момичета в чужбина, подозиран в изнудване с тежки побои и недоказано участие във въоръжен грабеж — нямаше кой да го жали. Поне на ченгетата не им досвидя, та дори и на неколцината от тях, на които убитият плащаше. Полицейският началник със сдържано отвращение надникна под окървавената мушама и премълча, че би стиснал ръката, която е спестила на лудите глави от МВР мръсната работа.
Аутопсията установи причината за смъртта — прободна рана в сърцето. Но не от куршум или нож.
— Чиста работа — констатира съдебният патоанатом, — май е застрелян с арбалет. Обаче… къде е стрелата? Сякаш се е изпарила, виж, няма разкъсвания, не е изваждана… Такова нещо не съм виждал! … Едно кафе?
В устата на убития бяха натъпкани пликчета бял прашец — общо около двеста грама на твърде съблазнителна стойност в щатски долари.
— Чудна работа — изрази недоумение лаборантът, — веществото сто на сто е хероин, обаче… хм… с нещо е обработен и на практика става за дрога, колкото хлебна мая или талк.
Това, което те не знаеха и никога нямаше да научат, бе, че в последния си миг жертвата изхриптя-изхленчи в ръцете на своя екзекутор:
„Милоссст!… Ъхррр… кха… ъъгррр…“
„Ти избиваш народа ми“, хладно му възрази младият мъж с млечнокакаови очи.
А когато безжизненото тяло тупна връз закованата в асфалт земя, убиецът прибра превързана с ластик пачка банкноти от ръката на мъртвеца — бандитът се бе мъчил да откупи живота си, но напразно.