— Студент ли е?
— Ами… Не съм чула такова нещо. Бачка навярно, ама на̀ — на кой свестен човек му върви в живота… А това камъче съм го виждала, по едно време той си го мъкнеше навсякъде със себе си като талисман…
— За да тресне някого по муцуната с него! — намеси се от прага Люси. Катето враждебно млъкна.
След малко, когато Людмила се зае да мие съдовете в кухнята, Катето продължи:
— Знам, че много рядко се появява насам, навярно е от провинцията. Миналата година работеше в баничарница. Момчетата често отскачаха по нощите дотам, когато свършвахме пиенето и умирахме на всичко отгоре от глад…
— Значи не бил софиянец — разсеяно забеляза Елица, сортирайки касетки по кутийките им.
— Ами май да.
— Аха… — промълви Елица. Няколко минути тя ожесточено чешеше килима с метлата, после, кимвайки към кухнята, където Люси бе избрала на радиото станция „Вива“ и се занимаваше със съдовете, попита:
— … Нашата блонди защо подскача така?
Катето злорадичко се ухили.
— Не й се отвори парашутът снощи. Ти не забеляза ли? Умилкваше се около Витан, затова му е бясна.
— Ахааа… Дай сега да изтупаме покривките на двора…
Родопските одеяла вдигнаха цял облак прах и пепел, разклатиха клоните на кестена, счупен от бурята преди две седмици. Все още никой не се сещаше да отреже и да махне нещастното дърво. Кашляйки и кикотейки се, момичетата помъкнаха обратно покривки и одеяла.
— Ти сериозно ли скъса с Теодор? — попита плахо, но уж незаинтересовано Катето.
Елица късо въздъхна и кимна.
— Отдавна трябваше! — с внезапно ожесточение каза Катето. — Само те прави на маймуна!
— Да… Но ми е малко особено… необичайно. Нали ходехме от техникума…
— Хвани си някой свестен — посъветва я приятелката й. — Някой, който да те уважава… и да те заслужава! Витан например. Как само те гледашеее!…
Елица се засмя и пак кимна. В паметта й изплува лицето на младия мъж. И тези негови чудновати очи… Бе виждала подобни и преди: очертани с тъмна ивица ириси, изсветляващи към зениците до бледо сиво-зеленикаво. Само че Витановите кафенееха като козина на сиамски котарак, почти сливайки се с бялото на очите… Тя тръсна глава. Не, не намираше, че спешно се нуждае от нова любовна връзка. Необходимо й бе време да зараснат обидите и униженията от отношенията им с Теодор. Не й се говореше за това. В момента се чувстваше уморена и мечтаеше час по-скоро да оправи къщата и да легне да спи… да спи… до утре, когато ще дойде понеделникът.
Новата работна седмица.
Тя отново въздъхна. Домъчня й — празникът отмина и отново се редяха скучно-сиви делници.
Грешеше.
Необикновеното вече бе влязло в живота й, макар че трябваше да мине повече от месец, преди младежът с чудноватото старовремско име отново да изникне…
… сякаш от небитието.
Глава 2
Отиваше си календарната пролет. Неудържимо настъпваше лятото, което щеше да бъде запомнено с рекордни за последните 118 години смазващи жеги, редуващи се с проливни дъждове. В паметта на хората от тези дни щяха да останат новините за сериозни сътресения на световните борси, за бомбени атентати, свръхпроизводство на зеленчуци и нова война близо до България.
1
Тя усети топлина на слънчеви лъчи и вирна лице нагоре.
Невероятно, но пред гледката, невиждана и насън, Елица сякаш почувства как се разширяват зениците й. Усети го със същата яснота, с каквато съзнателно би отворила по-широко очи.
В ниските лилави облаци зееше невероятна цепнатина като след удар на невидима титанична брадва. Отгоре й в небесата — (а може би от дъното им, пообърка се Елица) — огненият лик на Слънцето надзърташе сякаш любопитно хлапе, което играе на жмичка…
Вратът й се схвана. Елица сведе глава и я завъртя енергично в кръг, потривайки шия с длан. Когато отново погледна в подчертаните висини, й се стори, че е мъничка мушица в недра на невероятен кладенец, иззидан с тежки пъстри облаци, а из фугите струят златни копия светлина.
— Вълшебно… — въздъхна Кристиян до нея.
Не можеше да не се съгласи, но отново я подразни плахата му натрапчивост. Всъщност не бе никак лош човек, далеч по-готин от повечето. В момента дори му бе благодарна, че я е измъкнал от града на този излет, обаче той явно очакваше от нея нещо, което хич не й влизаше в плановете. От друга страна, намираше го и забавен, и дори привлекателен като мъж, но постоянно се убеждаваше, че Кристиян упорито отказва да се примири с чисто дружеските им отношения. Само за седмица познанство той вече й бе досаден колкото Тео за през цялото време на отношенията им. Е, слава Богу, поне бившето й гадже го нямаше наблизо…