Тя се разхълца, захлипа от тази мисъл и стрелна непослушни ръце към торбата. Възелът се възпротиви, но Елица, вече почти разплакана, се бореше с него и той поддаде.
Намери скатки бельо, увити в парчета американ. Някакви тежко ухаещи корени, похлупци с мазило, което приличаше на мехлем…
… Два пешкира, много пъти прани, с поокъсани народни шевици — бродериите бяха малко странни, чудновати, а по-точно — стари по стил. От кожена торбичка се подаваха пили, резци, тел, някакви примитивни клещи-ножици, едри обущарски игли в рог с тапа, ивици гьон и хасе, топче канап, алпинистко въже, кожени ботуши, ушити като чорапи, чифт лъснати шпори…
… Кожен калпак, а в него — орлово перо. Смаяното момиче разгъна дълга куртка, повече напомняща кожух. Бе почти черна на цвят, с широки ръкави и плъстени кръпки по лактите и гърба, който бе украсен със сребърни пулове, подредени в познатия й вече знак… как го бе нарекъл Витан? — „дамга за здраве“, да… Якето се закопчаваше с кожени връзки.
Още няколко рога — малки и големи, пълни с различни дреболийки, най-големият вероятно бе приспособен да служи за сигнална тръба и имаше сребърен мундщук.
Елица отметна кичур коса от лицето си и продължи да разглежда.
Имаше връзка книги. Редом с пергаментени — няколко съвременни издания: университетски учебник по физика, другите предимно история и медицина. Музейни корици, а по страници, където липсваха празни места между думите, чернееха черковнославянски кирилски знаци, гръцки и латински букви. Девойката смътно разпозна отделни слова в заглавията: Тукидид, стратегико, ORATIO PRO SVSIDIO LATINORVM…
Остави книгите и продължи да изважда от сака още и още неща…
Немски оксидиран термос. Няколко различнозърнести точиларски бруса. Цял набор ками и ножове в дървени, кожени и метални кании. Едното беше френски щик, навярно от Първата световна. Намери и немски десантен нож с орлова глава и гравиран върху острието надпис Got mit uns35. Свастиката на дръжката бе изпилена и едва личеше.
В мека двуджоба кесия иззвънтяха монети. Елица примижа от блясък на сребро и злато. Парите бяха несъмнено стари, някои сигурно византийски, други римски или западноевропейски, в трети заподозря османски лири. Царствени профили, хералдични знаци и орнаментално-декоративни арабски надписи играеха в очите й. Всички те изглеждаха съвсем нови-новенички, току-що извадени от монетен двор.
Вторият джоб на кесията приютяваше кръгла бронзова плочка с радиални и концентрични резки и плоска седемлъчева звезда от същата сплав. Събираха се в дланта й. В бронза бяха гравирани неразбираеми знаци. Плочката и звездата смътно напомниха нещо на Елица. Тя се почуди за какво ли служеха. Следи от изтъркано по метала говореха, че са части на някакъв уред — за гадаене, може би, или нещо древно, отпреди компаса36…
Компас имаше на дъното. Голям, изрисуван, украсен. Може би испански.
Девойката насочи вниманието си към нещата от калъфа.
Там имаше двойноизвит лък с отпусната тетива и резервно кълбо корда. Стегнат сноп гладки прави пръчки. Не видя стрели, но в тежка торбичка навярно се намираха остриета. Ала най-чудното нещо беше увито в зебло.
Елица малко разбираше от хладни оръжия. Беше тренирала спортна стрелба и имаше понятие от огнестрелни. Сега държеше в ръцете си сабя и беше сигурна, че не е меч.
Заприлича й на японска катана. С учудване опипа пръстените, чрез които оръжието се закачаше към колана, сториха й се на необичайно място — така сабята стоеше в ножницата на пояса с острата си извивка нагоре.
Елица се реши да улови дръжката и изтегли стоманата от ножницата.
С изумление и възхита тя раздвижи блестящото острие във въздуха. Бе безупречно гладко, синкаво-сиво и пленително-зловещо. Носеше следи от редовно заточване в горната си третина. Дръжката бе въздълга, с дебел пръстен накрая. Имаше инкрустирани неразбираеми руни от сребро, които започваха под малката гарда в основата на острието и опираха в пръстена:
Напомняше й за нещо. Елица сбърчи вежди и ахна, щом се сети къде беше виждала подобна сабя, но без никакъв надпис. На репродукция в археологичен албум от библиотеката на баща си. Отдолу се твърдеше, че това била сабята на Кубрат — владетеля на древната Велика България.
Момичето още веднъж разгледа оръжието. Бе почти сигурно, че си приличат с това от снимката като две капки вода. Не, не съвсем. Тази тук бе доволно бедничка откъм украса, с една дума — войнишко оръжие без излишества. Употребявано, радващо се на грижа и уважение.
36
Розета, открита при археологични разкопки в Плиска. Предполага се, че изобразява седемте небесни светила.