Витан целуна ръката й, която бе посегнала към дълбока засъхнала драскотина на слепоочието.
— Кой си? — повтори тя.
Гледаше я, сякаш бе отговорила грешно на негово питане. И още — очите му, пребити, кучешки, с искрици болка, като с влага се пълнеха с разочарование и молба… каква? Припомни си, ти ли не знаеш… Миглите му трепнаха и угасиха цялата лавина емоции, овладяха мъката, готова да рукне изпод клепачите. Елица отново видя млечнокакаовото спокойствие и безстрастна сила.
— Макар и да отговоря ти, да дам си… определение, ще ли ти каже то същността ми? Мигар издъно-изцяло ще да разбереш думата и що се крие зад нея, ако я река? Хубаво, ще призная. Колобър съм.
— Какво?
— Ще ти обясня — твърдо рече той. — Нека първом седнем.
Те се настаниха един срещу друг на масата. Между тях догаряха свещите и купчината Витанови вещи нямо укоряваше Елица. Младият мъж се пресегна, стисна окуражително ръката й за секунда.
После се облегна и постави китки на ръба на масата.
— Върховете на стрелите бяха омагьосани — рече той. — Не е хубаво да ги пипа непосветен човек. Постъпи неразумно, ала всичко свърши добре… Кое да узнаеш искаш?
Елица се помъчи да събере мислите си.
— Как така „омагьосани“… — измърмори, колкото да подреди малко главата си.
Витан го възприе като пряк въпрос.
— Ами… Аз магьосник съм, Елице. Мога много неща, които сега, в твоето време, вече не владеете…
— От… откъде идеш?… Не, наистина ли се казваш Витан? О, Боже… Моля те, просто ми разкажи всичко отначало. Толкова… толкова не мога да повярвам…
Витан помълча, загледан в разхвърляния си багаж.
Изпъна гръб. Тържествено докосна с пръстите на двете ръце гърдите си с някакъв широк, навярно ритуален жест, все едно поднесе нещо от сърцето си. Опря китки в масата с дланите нагоре. Очите му потърсиха очите на Елица.
Младият мъж тихо заговори:
— Дали са ми име Витан-Вананд, а родът ми Угаин е. Роден съм три лета преди теб, на Верени Вечем40 или по сегашному през пролетта на 884-та година…
4
Следящото устройство сигнализира, че охранително-подслушвателната система в дома на Браничеви отново е блокирала. Оказа се също, че магнетофоните не са записали нищо, макар че в хола на апартамента очевидно се водеше разговор. След кратко умуване и няколко нервни телефонни разговора, на адреса бе изпратена кола със специален екип.
Разкопаната за ремонти София в коалиция с поройния дъжд навря Ясен Георгиев и колегите му в дивно задръстване, завършило с великолепно пътно-транспортно произшествие, за щастие — без пострадали…
От немай-къде, след виртуозни псувни и разправии по полицейските честоти, към кооперацията на улица „Цар Иван Асен II“ потегли обикновена патрулна джипка, и то след петнайсет загубени минути.
Ченгетата бяха инструктирани да задържат до пристигане на представители на Националната следствена служба лицата Елица Браничева и младия мъж с нея, отговарящ на следното описание…
Георгиев нервно пушеше в очакване да пристигне другият брониран автомобил — беше отчаяно сигурен, че на съвестта му ще легнат момчетата от патрула.
Дали щяха да намерят поне някакви следи от тях?…
Същата вечер в спешното отделение на института „Пирогов“ постъпи младеж с тежко мозъчно сътресение, по налични у него документи — Кристиян Асенов Аргов. В доклада на полицаите за намиране на човек в безпомощно състояние бе отбелязано, че пострадалият стискал в ръката си малокалибрен спортен пистолет Margollin 4.5 мм, от който очевидно е било стреляно. На местопроизшествието не са били открити никакви следи, изясняващи случая.
Лекарите веднага установиха повишено алкохолно съдържание в кръвта. Сетне те взеха незабавни мерки да отърват момчето от бронхопневмония и го поставиха в отделение за реанимация и интензивно лечение. Не регистрираха по тялото на Аргов наранявания, освен натъртвания при падането.
Бе необяснимо как може да е получил комоцио, без да е имало удар по главата.
Експертизата на оръжието стресна специалиста по експлозиви. При балистичната проверка се изясни, че патроните до един са негодни, освен първият, изстрелян или по-скоро изплют на няколко метра. Химическото изследване показа, че боеприпасите са заредени с нормален за стандартите барут, който обаче не желаеше да гори.
40
Верени Вечем — според древнобългарския календар,