Лаборантът заяви, че това е пълна нелепост.
По самия куршум личаха характерни деформации, но микроскопски анализ не посочи нищо, даващо представа за обекта, с който бе имало контакт парчето олово.
Каквото и да беше го спряло — дъждът се бе погрижил да покрие обстоятелствата на инцидента с покрова на тайната.
Оставаше пострадалият да се свести и да даде обяснения.
Поради лошо взаимодействие в отделните звена на следствени и правоохранителни ведомства, тези факти станаха известни на оперативния работник Ясен Георгиев едва след седмица.
Глава 7
1
Щом в дъбравата под уморените, почнали леко да жълтеят шуми, постовите подозряха съгледвач, трикратен крясък на сокол бе предаден по веригата часови и стигна до пещерата, където съзаклятниците тъкмо привършваха ритуала за вричане.
По предварителна уговорка събраните мъже се пръснаха на групи и бърже хванаха горските пътеки, наметнали овчарски кожуси. Момажите-пазачи веднага изровиха скрит дивеч, окичиха на колани заешки телца с все още стърчащи стрели и пуснаха в небето сиви соколи. А сетне зашумяха, така че отдалеч да личи, колко се радват на ловната си сполука.
Само старият боила колобър не яхна коня си кулешан41, а подуши въздуха като хрътка и проследи нещо с поглед в чезнещата сред гъсталаци клисурчица.
Ученикът му Вананд също се заслуша, но освен звънливия поток нищо не чу и не остана сигурен, дали е почувствал нещо. С мъка овладя любопитството си и със страхопочитание се взря в твърдия профил на колобъра. От навършване на първото си пълнолетие живееше у магьосника Радан и силно подозираше, че тъкмо той е истинският му баща.
— Рипвай на коня, момаж — нареди колобърът, — бърже да идеш до Плъскова… Ще те застигна по друма. Веднага!
Вананд хукна да изпълнява нареждането, придържайки сабята да не удря в камънаците, край които се пенеше потокът. Все пак не издържа и се обърна за момент през рамо.
Учителят му, страховитият Радан, въпреки шейсет и трите си лета, тичаше нагоре по клисурата не по-зле от него. Жезълът на колобъра проблясна като втвърден слънчев лъч, дочу се грозно бучене… Мъжът се скри в храсталака.
Вананд продължи надолу с неясно от какво свито сърце.
Едва яхна коня и някъде отзад бръмна, та изтрещя гръмотевица. Ездачът изтърва тулша си с орловото перо, а жребецът присви уши и се понесе по стръмното, преди конникът да е намерил другото стреме. Вкопчен в гривата, момъкът захапа плитката си и затърси трескаво юздите, молейки небесата животното да не се спъне.
Вейки и листак шибаха бръснатата глава на ездача, той едва се опазваше от по-дебели клони и се мъчеше да се успокои, за да укроти и коня.
Чак извън гората, по друма край речната извивка, той успя да спре хвърлящия пяна жребец. Огледа се тревожно. Небето синееше ласкаво, въздухът тежеше от топли аромати. Наближаваше жътвено време, тържеството Сбогуване с лятото, а натам — зимните празници, които Вананд се надяваше да бъдат чествани без поромейчени попове.
Ако успееха.
Ако Старата вяра още я имаше в сърцата на Българите.
И ако…
Вананд нервно смушка коня и го насочи в тръс с гръб към заник слънце.
Учителят Радан знае що бива да се стори. Всичко ще бъде както Небето пожелае и както хората го обърнат.
Радан не го догони до полунощ и ученикът-колобър се отби за нощувка в крайпътна кошара — уморен и треперещ от тревога и подозрения.
А рано заранта княжески стражници го събудиха с тъпото на копията си. Момъкът надникна под позлатените шлемове в мрачните им лица и разбра всичко.
На кон, ала с вързани ръце влезе Вананд във Велики Преслав. Войскари водеха и други заговорници. Хората ги проследяваха мълчаливи. Стражниците гледаха право пред себе си.
В града се разхождаха множество сопачии, но почти никой от тях не носеше друго оръжие освен ножове. Властта демонстративно показваше, че не очаква размирици, но е готова за изненади и не би се церемонила с никакво брожение сред багаини и простолюдие. Пред някои боилски палати стояха стражи с вдървени лица и в пълно бойно снаряжение. На портите на дворовете зад тях се поклащаха държавни грамоти.
Въстание изобщо не се бе получило.
Витан-Вананд сведе глава и опита да намери в себе си достатъчно твърдост пред лицето на суровото наказание, което го очакваше.
Въведоха бунтовниците в крепостта, дадоха им да пият вода, сетне все така мълчаливо, без да отвръщат на прошепнатите им въпроси, свалиха коланите на заловените и отново им вързаха ръцете.