… Оперативникът, натоварен с проследяването на Витан, гълташе успокоителни и се наливаше с неразредено уиски, все едно пиеше гроздова. Георгиев гнусливо, но не без съчувствие, гледаше как дългогодишен и опитен специалист трепери като есенен лист и бръщолеви несвързани глупости. Ясен седеше на крайчеца на стола, отегчен от жалкото зрелище, и се чудеше на благодушието на началника си, който, възседнал бастиона на служебното си бюро, също наблюдаваше как един уважаван в средите си човек се лигави и размазва по канапето.
Нямаше как да се реагира на това, освен с тежко мълчание. Под него обаче Георгиев усещаше стъписване и алармените симптоми на паниката — нещо, което теоретично очакваше само в случай на трета световна война.
Оперативникът твърдеше, че на Бургаската гара подопечният му… се бил разтворил във въздуха. Кълнеше се и пускаше сълзи. Слънчевият му сплит се свиваше при мисълта, че ще го пратят за освидетелстване… А после в лудницата, под строг изолационен режим, за да не плещи дивотии.
Или в язовир Искър с кофа цимент в краката.
Шефът тогава извърна очи под хайдушки вежди към Георгиев, който мълчаливо подаде листа с извадките.
„Кое?“
„Това“ — Ясен му посочи изречението:
… а кога имало война, змейовете ставали невидими и тръгвали и те да се бият, и на чиято страна помагали — тя побеждавала…52
Шефът и заместниците му, натрапени от настоящи и бивши кукловоди в голямата игра, се замислиха. Тъкмо за пред тях началникът подхвърли нещо, скрито адресирано към Ясен Георгиев:
„Ако до утре го няма… студио хикс отива на кино.“
Сиреч — ликвидирай Хисарски. Все пак намекнатата заповед не бе категорична. Оставяха му мегдан за маневри, за инициатива, за преценка на място.
„Абе, знаеш кое е редно да се направи…“
Георгиев усети коленете си меки, а челото — лепкаво. Чудеше се, дали в случая доверието е наистина благословия… или проклятие.
А сетне! — изгониха го като ваксаджийче от бизнес-прием в Шератон. И ето какви ги бяха наумували… Бомба на Централна гара! И? Хванахте ли го? Ами сега — цяла армия, дето не знае какво може да я чака, плюс хиени от чужбина, също кой ли знае колко наясно…
Искрено се радваше само на едно — че не му се наложи да премахне Лъчезар.
… В залата за инструктаж довтасаха колегите чужденци, разделени на три враждебно ухилени една към друга групи. Появиха се заедно с обслужващ персонал и множество техно-джунджурийки, заради които пламна черна завист у българите. След още четвърт час раздувки последва заповед за тръгване. Командосите се натовариха всеки в определените им транспорти и потеглиха. Ала едно неясно безпокойство, неприличащо на нито едно от предишните им усещания в навечерие на акция, никак не желаеше да ги оставя.
А и започнаха с гаф — единият хеликоптер не излетя поради повреда…
Високо над тях, нарочно незабелязвани от радарите на българската противовъздушна отбрана, небето пореха натовски изтребители и двойки руски „Сухой“.
Никой, дори на най-високо ръководно ниво, не съумя после достатъчно отчетливо да си обясни смисъла на операцията. Тя мина по вътрешните информационни канали като тренировка по взаимодействие за борба с тероризъм и съдействие на мироопазващи мисии. В пресата не проникна почти нищо.
Резултатът от всичко се оказа съмнителен.
3
Насрещният вятър грапаво блъскаше Елица, скрита зад широкия уверен гръб на Витан. Студени въздушни струи, смесени с остри капчици дъжд, рошеха и сплитаха косите й. Момичето здраво държеше приятеля си през кръста и търпеше по лицето си налепналата влага.
Всъщност тя не забелязваше дъжда, нито че коленете й са почти вкочанени.
… Преди няма и половин час те излязоха от кооперацията. Отгоре вече бе прогледнала щърбата луна, към нея пълзеше краят на грамаден облак като кил на небесен супертитаник. Тъкмо прескачаха локвите, Витан до нея буташе механичното си конче… и Елица бе заслепена от ярки фарове, над които строго святкаше синя лампа. Изквичаха спирачки, хлопнаха врати. В светлината, биеща момичето в очите, насреща й се клатушна грамадна сянка.
— Документите, моля! — категорично рече някой.
Момичето отстъпи и скри лице от режещите фарове. Притисна се към Витан, който, без да трепне, бъркаше в процепа на якето си.
Лицата на полицаите се издължиха, когато той разклати във въздуха нещо, което слънчево блясна в електрическите светлини.