— Слизаме, Елице…
Намираха се на самия край на селцето, ако можеше да се съди за това в непрогледната тъма. Бе студено, мокро и глухо.
Даже не ни лавнаха кучета…
— Тук.
Витан й отвори ниска портичка и я преведе през двора, в който незримо се поклащаха грамадни бурени. Под нозете им скръцна стълба, изтропа врата и той я дръпна вътре в още по-гъстия, миришещ на мухъл мрак. И още преди да светне огънче, в очите й застана образът на стаята в София и отекна гласът на Витан, редящ като на изповед думите на дългия си разказ…
Глава 9
В този ден нощният блок на Националното радио разказваше за българска електронна музика и в ефира звучаха фрагменти от „Концерт за флейта и магнетофонна лента“.
Сутринта световните осведомителни агенции съобщиха, че сръбски полицейски части с пет танка и четирийсет бронетранспортьора нападнали осем албански села, а вчера пък имало пълно затишие по необявените фронтове. И така чрез средствата за масово осведомяване комшиите отново ставаха по-черни от дявола.
Играха се три мача от Световното първенство по футбол.
И никой нищо не знаеше…
1
„… Тогаз назад тръгнах…
Слънце ме срещна на изхода от пещерата. Колко му се зарадвах!…
Бе твърде топло, като че лятото се завръщаше. Миришеше на лято. Блъсках си главата що е туй чудо и как завъртели са се годишните времена така… и вървях, вървях… Цели мили ромейски54 жив човек не срещнах! А по пладне…“
„Навярно бяха курсори55 на византийски отред, макар да не бях видял от баира вражи колони. Затуптя сърцето ми за битка! Темите56 навярно вървяха много стадии далеко назад, ала тез тук крачеха, сякаш у дома си! Начело им яздеха трима големци с важен и богат вид, уж въоръжени, пък като безгрижни…
Убих ги. Поведох яките им коне и скоро стигнах една нива. Клет орач мъчеше земята с впряг измършавели волове. От колиба кърмаче врещеше.
Сполай ти, добри човече! — рекох.
Опули се орачът, даже се поуплаши. Запитах го:
Къде е Князът ни и дружината му? Откога така ромеи кръстосват земите ни като бащини си дворове!?
Кой княз, юнако?
Нашият Княз Симеон, луд ли си!?
Господар тук е василевсът Михаил Пафлагон…57“
„И тъй научих, че… както казвате вие — пътувам напред във Времето… Бях слязъл в Сивата Средна Земя през християнската година 901-ва, а завърнал се — в 1026-о лето, пролетта. Беше лоша година. Една от злочестите… За близо крина58 жито едничък златен перпер59 даваха! При все че не бе родила земята много…
И други злини бяха сполетели родната ми земя. Нямаше България, ами византийски провинции от Драч и Костур, та до Тулица и стария Онгъл… Страшна суша бе напукала полята, а сетне и дъждове наводниха нивята. Налитаха скакалци на облаци и печенези на рояци.
… Обикалях доста и пак си идох в мъглата, която чакаше ме край Магура. Тежко ми беше.“
„Кога пак изкачих се в нашата Горна Земя, лошите лета продължаваха. Болести и глад отнасяха цели села в гроба, градушки биеха всичко живо, след като по половин година не бе падала и капчица водица от небето… Сякаш не бях пропуснал в дрямка нови години, тоз път само десет — а все същото оставаше. Идеше ми да се убия, защото и аз бях в онзи стан, който обиди змейовете и те вече не ни помагаха…“
„И пак се върнах и пак излязох…“
„Срещнах франки, целите в желязо като нас по време на Крум Страшний… Бяха уж се запътили да отърват Божи гроб, пък комай само грабежи и безчинства им бяха под кръстоносните каски.
И с тях се бих, нахраних-напоих халосията! Ала…
Ранен се замъкнах след едно сражение в една долчинка. И там щях да си изгния, ако не бе дошла Мъглата и прибра ме пак Средната Земя в сивия си свят. Цветето ме изцери-излекува. Същото онуй, което теб ти се пред очи появи. Останах там по-дълго тоз път.
Припомнях си всичко, що ми беше казвал Радан-колобър, слушах Цветето. Опитвах разни магии. Пристъпвах в следващия Пръстен.
Магията използва Силата, ала в разна мяра от нейната триединна същност… Всеки Пръстен на Майсторството има седем стъпки на обучение и някои сливат се с тези от следващия или предходен Кръг. Почва се от телесно съвършенство, сила да бориш болести и да затваряш рани по собствената си снага. Сетне каляваш волята и твърдостта на духа си, владееш болка и страсти. За венец — ума си обяздваш като див кон, покоряваш мислите в главата си, явните и тайните, с юзда ги държиш!… А изобщо ученията за Магията са девет. Винаги са били толкова и винаги ще бъдат, докато човек гледа света с човешки очи и направлява го човешко сърце. Вярно, деветте Начина за владеене на Всемирната Мощ през различни времена под различни имена явявани са, не всякога едни и същи умения са потребявани… Днес не е оцеляло много от Ученията, а което останало е, то е объркано. Че как иначе по пепел от изгорени книги можем да видим сръчността на преписвача, камо ли да четем прекрасните стихове, в които са били изречени премъдростите на Вещите Майстори…
54
Средновековието ползва римската миля, равна на 1478 м. Един стадий е приблизително 180 м.