От стрелочника-поляк разбра, че е есен на 1917-а. Намръщи се, ала и туй време му вършеше работа. Целта му бе да убие онзи див като ламя десетник Хитлер и да види как ще се промени реалността без Страшната война. Няколкото дни, през които се мъчеше да проникне навътре в Германия, настръхнала от Първата страшна война, му се виждаха още по-странни и объркващи. Не като събития, а като усещания, дразнещи магическите му сетива. Отвличаше се от тях, като се забавляваше с мисълта, че вече е бил в същата година, но на друго място, в България…
Накрая не се добра до жертвата си набелязана, защото взе да го наляга невероятен страх, първобитен ужас, магическото му око започна да го боли нещадно, край него сякаш светът се цепеше и той оставаше в процепа към Нищото!… и се наложи да „скача“ отново в шейсетте, но вместо тях улучи деветдесетте…
Дали беше това само от тифуса?
От отравянето с газ в Прусашко?
Бурни дни преживя тогава и си завиждаше сам на себе си — на оня „аз“, който в същото време си седеше на топло при огнището в една гостоприемна делиорманска къща…
… Той се сепна, усетил изгрева на Зорницата.
Бавно извърна глава. Елица спеше, непомръднала изобщо откак затвори милите си очи. Жими Бога, Тангра ли те прати, че да ме спреш? И защо? Нима пак грешка е всичко?!…
Не. Не може туй да е грешка.
В утринта — още сънена, непрогледнала — запя славей. Може би дори от същия двор, в който се бяха укрили. Пееше и се заливаше сякаш от щастие, че го има на белия свят, пусто птиче сладкогласо…
Елица се разсъни за малко, но не се обърна.
Славеят пееше.
Багаинът почисти сабята. Лъсна грижливо и надписа на дръжката: ВерВананд Радани Алемтохол — „Вананд, роден в годината на Дракона, на Радан първи син“.
Витан-Вананд нямаше друг път, освен да изпълни Съдбата си.
3
Тя се пробуди стремително и подплашено седна на миндера. Бе хубава дори такава — с подпухнали очи, с ивици от чергата по бузата, разрошена и бледа. Вананд усети, че крепеното досега негово спокойствие се изпарява.
Подаде й влажен от росата пешкир да освежи лицето си — не разполагаха с друга вода, освен с питейна в манерката.
Елица пое кърпата, без да го поглежда, и той сякаш стана кух, все едно изтръпнало бе самото му сърце и сега гумено и отчуждено тупаше в безчувствени гърди.
— Елице…
Тя дори не вдигна глава. Оправяше раздърпаните си в съня дрехи, потъркваше зиморничаво длани.
Още от утрото бе студено, а сега вече клонеше към пладне, но продължаваше да е хладно и ветровито.
В същото време в Дунавската равнина силен западен вятър вършеше пакости, чупеше дървета и събаряше керемиди.
— Елице, ще дойдеш ли с мен?
Тя го изгледа безкрайно учудено, с толкова големи и детски ясни очи, че джамачът се задави с думите, които напираха на устните му.
Девойката сведе взор към маратонките си и се зае с непослушните в пръстите й връзки.
— Закарай ме вкъщи… Не, теб навярно те търсят… Някъде, където да си хвана автобус или влак до София — глухо рече тя към пода.
— Наблизо е Костинброд! — почти зарадвано отвърна колобърът. — Ала мога да дойда до вас, нищо…
— Закарай ме до Костинброд.
— Не, наистина не ми е трудно…
— До Костинброд — повтори Елица на обувките си.
Той бавно пое въздух и отстъпи:
— Добре.
Вън те примижаха. Небето, дори и облачно, бе тежко-ярко и изстиска горчиви сълзи от очите. Джамачът изкара мотора от полурухналата плевня. Елица се огледа назад към къщата, правейки с длан козирка. Била е строена много отдавна, на два ката, с кошара отдолу, сега безмилостно олющена, с почернели и изкривени греди, пуста, забравена от всички, освен от времето, което бавно я гризеше и смилаше на прах с безплътни зъби като с воденични камъни…
И селото приличаше на тази изоставена старица — мъртво и мрачно под сивия слепящ небосвод. Село-призрак. Девойката даже не научи името му от скапаната в ръжда табелка, косо висяща върху дървен електрически стълб без жици.
Елица се улови по-здраво за колана на мъжа пред себе си, чийто вкаменен гръб й закриваше пътя, и затвори уморени очи. Сякаш и минутка не бе спала. Нещо лютеше в носа й — миризмата на онази къща, в която най-близкото и свидното й се бе превърнало в нещо чуждо и ужасно…