Моторът подрусваше по дупките на пътя, клатушкаше се като куц кон, двигателят му кихаше и прекъсваше. Магьосникът изръмжаваше от време на време нещо неразбираемо, насочено към калта и разбития асфалт…
Елица се унасяше в болнава дрямка. Нищо не я интересуваше, нищо не искаше.
Само да спи. Да спи. Винаги само да спи.
А в това време финансовият министър на страната говореше, че правителството очаква ръст на доходите на населението. Два земеделски съюза честваха годишнина от смъртта на легендарния си лидер и се препираха за първенство. Заминаваше българска делегация за Израел, където бяха осъдили приятелката на убиеца на Рабин. НАТО демонстрираше военновъздушна мощ в небето над Албания и Македония, други самолети провеждаха хуманитарна акция в подкрепа на бежанците от Косово. Далеч от Европа бе починал архитектът на столицата на Бразилия. Българските волейболисти отново побеждаваха корейците с 3:1 гейма.
Слънцето проби най-сетне облачността, ала за кратко. Светлината му над София и околностите остана дифузна, неочертаваща никакви сенки, но бе ярка и зла за всяко око. Метеоролозите очакваха да завалят градушки.
Млад мъж с мотоциклет „Ява“ остави на жп гарата в Костинброд хубаво момиче, което приличаше на сянка. Постоя край нея. Изглеждаше много нещастен, а тя гледаше в краката си и мърдаше изцапани голи колене под дънкова пола с презрамки. На раменете й нелепо висеше черно рокерско яке, по-скоро кожух с клоунски широки ръкави и кожени връзки вместо цип или копчета.
Младежът й подаваше някакъв светъл платнен пакет. Тя поклати отрицателно глава. Тогава той го остави на земята пред нея, безмълвно пъхна в ръката й нещо, приличащо на пачка банкноти, постоя секунда-две и решително яхна мотора си.
Бюфетчийката, която наблюдаваше тази няма сцена, присви осъдително устни. Девойката стоеше на перона като препарирана. Навярно сама си беше виновна. Жалко все пак, ама който как си го направи, кой как си постеле…
Жената изобщо не се учуди, когато към невръстната наркоманка от няколко страни се насочиха цивилни мъже, от километър им личеше кои са. Поведоха я нанякъде, покорна и мека като памук. На гърба на дрехата й имаше нещо, което напомняше пречупен кръст от блестящи капси.
Ах, мърла с мърла такава!
В края на перона се мярна яка камуфлажна фигура в бронирана жилетка, закачулена и с грамадна пушка като за стрелба по космически спътници или самолетоносачи. Направи някакви знаци с лявата си ръка и изчезна. Над гарата оглушително избръмча вертолет, а отзад засвистяха гуми и някакви гъзари изфорсираха колите си.
И отново настъпи спокойствие…
Когато Вананд усети заплахата, вече беше късно да я заобикаля. Налагаше се просто да бяга. Механичният кон под него изрева… но не се подчини на колобърската му воля да развие скорост, която би смаяла неговите създатели-конструктори. Джамачът се обърка. Опита се да хване здраво с ума си непокорните природни сили, зад които туптеше едната Истинска Мощ на Всемира… ала енергията изтичаше, разсейваше се безредно и разпиляно, защото магьосникът не бе нито спокоен, нито съсредоточен в този миг. Той застина насред пътя, подпрял крака в асфалта.
Много, много отдавна от подобен пристъп на паника го избави, та отърва командирката на стрелкините, в чийто отред бяха включени уж за охрана момажите. Маджарската сабя не посече тогава смръзналата му се от страх глава, ами се разхвърча на ситни късчета, когато боила Верена посрещна смъртоносната стомана с ноктесто крило… и сетне змейкинята хвърли малкия си плък78 момчета и момичета от знатни родове в контраатака!…
Ох, че люто зафучаха те, същински малки змейчета — и вражи редици се пилееха отпред им като окапала есенна шума от вихрушка!…
Ала сега нямаше кой да го спасява. Освен да се бори, да се погрижи сам, както вече бе твърдо свикнал да го прави.
Само че… искаше ли?
Елица се окопити чак когато я качиха в звънтяща и боботеща машина. Тя се задърпа, но земята пропадаше под колесника на хеликоптера, а и я държаха здраво за ръцете и през кръста.
Край нея бе пълно с въоръжени мъже, окичени с някакви устройства, виждани само на филм с Брус Уилис. Ако и той беше изскочил отнякъде и й бе заговорил с размазани субтитри, Елица щеше да се успокои, че спи и сънува кошмар. Ала уви.