В опашната част на вертолета седяха двама военни с грамадни шлемофони на главите — приличаха на някакви гигантски насекоми. Чоплеха масленозелени метални кутии, от които излизаха дълги прешленести пипала-антенки и крещяха ту в микрофоните, ту към единствения цивилен в летящата машина — висок, слаб, с изцъклени очи като късчета лед. Носеше бронирана жилетка с бял шаблонен надпис ЦС БОП — POLICE. Той също имаше слушалки на главата и гледаше напрегнато в алуминиев стелаж с наредени портативни телевизорчета. Елица бе избутана зад гърба на този мъж и заставена да седне в привинтена към борда желязна рамка с брезентова седалка. Ръце в камуфлажно облекло я закопчаха с предпазен колан. Металната катарама щракна като белезници.
Цивилният се извърна към девойката и тя неволно се сви, убодена от зениците му. Той я разгледа, сякаш бе вещ, но нищо не каза и отново се зае с мониторите.
Явно бе началникът тук.
Постепенно Елица започна да чува малко по-ясно репликите на хората около себе си, макар и откъслечно. Забеляза и стойка с картечница, провряла тънък хобот през отворената врата на машината. Отвън във вътрешността на вертолета нахлуваше сърдит вихър.
— … засечен… югозапа… шосето… … ти километър…
Цивилният се оживи и рече нещо към пилотите. Хеликоптерът се наклони напред — стомахът на Елица се обърна, — извърши остър вираж и се понесе ниско над крайпътни дървета, над керемиден покрив с пробляснала край комина антена. Залюля се светкавичен изглед към лента на шосе, по което колона полицейски джипове вдигаха пръски през локвите.
— Дайте на момичето кърпа — нареди Георгиев и заповедта бе изпълнена не без тромава грижовност и сдържано съчувствие.
Изчака я да се оправи и да отпие от подаденото й канче глътка чай. Той се отблъсна с крака назад и заедно с изщракалото по плазовете столче почти се изравни с девойката.
Без да я гледа, мъжът тихо, но достатъчно ясно за преодоляване шума на двигателя и цвиленето на витлата, каза:
— Не се притеснявайте, госпожице Браничева. Приятелят ви няма да пострада, стига да бъде разумен… — цивилният внезапно обърна глава и впи вълчи взор в нещастното лице на момичето. — Змей ли е той? — изстреля грубо и нетърпимо.
Елица, в чиято глава цареше отново надигаща се бъркотия, не отговори.
— Питах те нещо, девойче младо! — излая заплашително Георгиев с лудо ококорени очи.
Съвсем неочаквано за себе си Елица се опита да изправи превития си от облегалката гръб. Не успя, предпазните ремъци я задържаха. Можа само да отвърне, без да крие пламналата омраза:
— Виж си сам!
— Имаме визуален контакт с обекта — избърбори по-близкият свързочник.
Георгиев се завъртя, отново приплъзна стола си на място и завря нос в млечносинкавите екрани. Те трепкаха дразнещо и Елица не различи нищо разбираемо върху тях.
— Скорост!
Момичето почувства как инерцията я притисна в седалката.
Отстрани прелетя друг хеликоптер — петнист и изто̀чен като хищна риба.
Човек с вид на началник приклекна до Георгиев, държейки се за скоби в бортовете. Беше военен, в полева маскировъчна униформа и светлосиня барета. По пагоните му блеснаха ромбчета.
— Не стреляйте, идиоти! — рече Георгиев в радиото.
— Накъде отива? — попита офицерът.
— Не се ли досети? — недружелюбно отвърна цивилният. — Царичинската дупка.
Военният кимна и отиде при свързочниците. Радистът заговори нещо на колите долу, кой знае защо на английски, бъркайки от вълнение в речта си български думи. Спря и дообясни нещо, този път като че на руски.
— Как му е името, само Витан ли? — викна офицерът към Елица.
Тя му отвърна с поглед, издаващ намерение да го ухапе. Военният сви рамене и се обърна.
— Ето го!
По пътя, крит от хълмове и дървета, пресичан от дерета и долчинки, се виждаше мотоциклетист. Елица почувства буца в гърлото си. Вертолетът прелетя над преследвания джамач и изви света край себе си в обратен вираж. На момичето отново му се догади, но с героично усилие и стискане на устата с шепи не повърна.
Двата хеликоптера кръжаха над Вананд като лешояди, пикираха и нещо ревяха към него с мегафони. Понеже облаците се спуснаха ниско и небето притъмняваше, пилотите запалиха прожектори, с които уловиха човека на мотора в бледи конуси светлина.