Сирената приближи. Георгиев се изправи намръщен. Патрулни коли и мотоюнаците от „Сигма“ придружаваха две лимузини. Навярно би трябвало да простене. Дори в най-добрия случай, независимо от състава на дошлите… щеше да стане наистина лайняно.
Само че му беше все едно. И не можеше да спре да чува плача на Елица, да вижда как тя се бореше със санитарите и как скоро припадна…
4
В часа, когато на север-северозапад от българската столица „Бърза помощ“ се занимаваше с роден в края на девети век пациент, светът продължаваше да живее и да търси къде и в кое се крие неговата Съдба.
Може би за туй трябваше да попитат древните атланти, чиято кръв не спираше да тече в жилите на милиардите сегашни човешки същества?
Заглавия на всекидневници тръбяха:
„Топлинни удари косят българина“
„Биовампири смучат силите ни“
„Отвличат отцепник от «Мултигруп»“
„София — депо за стари коли“
„Трети сме в света по национална гордост“
В 16:15 в София се самозадейства противовъздушната сирена на пощенски клон №2 на 83-та централа. Воят й изпълни за няколко минути пространството от Лъвов мост до Сточна гара. В изявление по радиото и пред пресата началникът на гражданска защита успокои стреснатите столичани, че инцидентът се дължал на кабелна повреда и че за населението нямало никаква опасност. В заключение той отговорно напомни, че преди известно време също така се вдигнала лъжлива тревога в Пловдив.
Това, което той не съобщи, вероятно поради незнание, бе, че също за три до седем минути блокираха СОТ-мрежи, охранителни системи подадоха фалшиви сигнали за нарушител, което вгорчи неделния ден на съответните служители. Срив имаха и компютрите в редакции на известни вестници. Сума ти кардиостимулатори, наричани модерно пейсмейкъри, прескочиха в телата на много хора по цялата страна, а също така и медицински монитори в интензивни отделения на болници включиха залудо звънците си. Но и немалко хора се почувстваха наистина зле, включително зад волана. Някои умряха… Тези, които обърнаха внимание на факта, че в този ден злощастията са ненормално много от гледна точка на средните дневни показатели, си обясниха явлението със слънчеви изригвания, оттам — магнитни бури и така нататък…
Компютърът на Браничеви запуши, дънната платка и още някои важни възли от архитектурата му отидоха по дяволите. До последно на екрана се премятаха, менейки цветове, мозайката псевдо-Ешерови дракони.
Към 17:00 стана почти слънчево, но хладно, вятърът взе да поутихва, синоптиците гузновато казаха, че само в източна България щяло да вали и гърми.
Вечерта над София отново измрачня.
За изненада на метеоролозите, следващите дни се случиха слънчеви и приятни за всички онези, които бяха запазили сили и воля да дишат и да мечтаят, че поне някога, някога ще се радват истински.
Епилог
Властваше октомври. Природата тържествено влизаше в преддверието на зимата, украсена в сияйното синьо на есенните небеса и слънчево-жълтото, отразено в шумите на дърветата. Все още припичаше и топлина навлизаше в широко разтворения прозорец на кабинета.
Новият кабинет, на новото работно място на Ясен Георгиев. Самият сътрудник седеше на перваза и се изкушаваше да пусне едно хартиено самолетче в простора навън.
От няколко месеца бе на нова длъжност. Интересно, в службата не му духнаха под опашката. Понякога държавата действаше неочаквано разумно дори на такова ниво.
Преди това ненадейно се промени и семейното му положение. Ясен прие това някак равнодушно.
За по-голямо съжаление бе дълбокото засекретяване на делото „Златна ябълка“ и Георгиев имаше ограничен достъп до материалите му.
„Ще те включим при ескалиране на събитията.“
Каквото и да значеше това.
Все пак шефовете си даваха сметка, че без него са за никъде.
Но го държаха засега в глуха линия. Чудо голямо. Ще дойде мачка за погачка… колкото и калпаци да опустеят дотогава.
Ала той не беше съвсем изпуснал от поглед ставащото. Нали се занимава с опазване на тайната за случая — ох, колко още обичаше да мели с езика си българинът! — а оттам черпеше лично за себе си тънка струйка информация.
Проклятието действаше. Септемврийски гръмотевици свирепо наказаха неразумни нарушители. Даже и онези, които не бяха се клели. Изпържен бе един българин с жена си и още петима души — двама американци и трима руснаци. Над димящите им останки — а от чужденците бяха останали само обувките, малко пепел и стопени метални предмети — винаги светеше като предупредителна табела една толкова ярка дъга, че през нея не прозираше пейзажът!