Ифритът падна на колене пред нея, вдигнал ръце в благословията на девите.
— Нахри, аз съм. Кълна се в пепелта на родителите си. Открих те в едно гробище в Кайро. Казах ти името си в развалините на Хиераполис. — В очите му се четяха същата пустота и скръб. — Ти ме целуна в пещерите над Гозан. — Гласът му се прекърши. — Два пъти.
Сърцето й се сгърчи, свиреп отказ бушуваше в нея.
— Не е вярно. — От гърдите й се изтръгна ридание. — Ти си мъртъв. Ти си мъртъв. Видях те да умираш!
Той преглътна, а по лицето му се разля тъга, докато измъчените му очи я изпиваха.
— Бях. Ала явно никой не иска да ме остави да бъда мъртъв.
Нахри се олюля, дръпвайки се рязко назад, когато той понечи да й помогне. Твърде много парчета от мозайката си идваха на мястото в главата й. Грижливо планираното предателство на Каве. Добре въоръжените войници деви.
Дара. Красивият воин, който я бе уловил за ръката в Кайро и я бе отвел в една земя на легенди. Нейният прекършен афшин, тласнат към разруха от смазващите политически интриги на един град, който не можеше да спаси.
Той проговори отново.
— Съжалявам, Нахри.
Това, че очевидно бе прочел каквато и едва забележима промяна да се бе изписала върху лицето й (защото Нахри не сваляше лесно маската си), бе достатъчно доказателство.
— Какво си ти? — прошепна, неспособна да скрие ужаса в гласа си. — Да не би… да не би да си един от тях?
Тя махна с глава към ифрита, почти боейки се да чуе отговора.
— Не! — Дара стопи разстоянието между тях и взе ръцете й в своите; пръстите му бяха горещи до нейните. Нахри не бе в състояние да ги издърпа; изглеждаше така, сякаш Дара трябваше да положи огромно усилие, за да не я грабне и да избяга с нея. — Създателю, не! Аз… аз съм дев — отвърна немощно, сякаш от думите му прилошаваше. — Ала такъв, каквито са били някога събратята ни. Свободен съм от проклятието на Сулейман.
В отговора му нямаше никакъв смисъл. В нищо от това нямаше смисъл. Нахри имаше чувството, че се е натъкнала на мираж, безумна халюцинация.
Дара дойде по-близо и посегна към бузата й.
— Съжалявам. Исках да ти кажа, да дойда веднага… — Гласът му стана отчаян. — Не можех да прекося прага. Не можех да се върна за теб. — Той заговори по-бързо. — Ала всичко ще бъде наред, обещавам ти. Тя ще оправи нещата. Нашите хора ще бъдат свободни и…
— Мамка му — изруга Мунтадир. — Наистина си ти. Единствено ти би могъл да се завърнеш от мъртвите за втори път и моментално да започнеш нова война.
Очите на Дара припламнаха и в гърдите на Нахри се разля лед.
— Работиш с Каве — прошепна тя. — Означава ли това… — Стомахът й се сви. — Отровата, която убива гезирците… — Не, моля те, не. — Знаеше ли за това?
Дара наведе очи с вид, сякаш му се повдига от разкаяние.
— Не биваше да го видиш. Трябваше да си заедно с Нисрийн. В безопасност. Защитена.
Изрече думите трескаво, сякаш се опитваше да убеди колкото нея, толкова и самия себе си.
Нахри се отскубна от ръката му.
— Нисрийн е мъртва. — Тя се взираше в Дара, копнеейки до болка да зърне следа от смеещия се воин, който се беше шегувал с нея върху летящото килимче и бе въздъхнал, когато го беше целунала в притихналия мрак на една усамотена пещера. — Онова, което говорят за теб, е вярно, нали? — Гласът на Нахри беше пропит с нарастващ ужас. — За Ки-зи? За войната?
Не беше сигурна какво бе очаквала: отричане, срам, навярно дори прекомерен праведен гняв. Ала искрата на неприязън, която лумна в очите му, я хвана неподготвена.
— Естествено, че са верни — отвърна той безизразно и докосна знака на слепоочието си, сякаш отдаваше мрачно чест. — Аз съм оръжието, в което Нахидите ме превърнаха. Ни повече, ни по-малко, и очевидно ще бъда до края на вечността.
Както обикновено, Али избра най-неподходящия момент, за да се обади.
— О, да — изхриптя от пода, където бе успял да се надигне и седеше, облягайки се тежко на брат си. Обезумели от скръб, сивите му очи изпъкваха ярко насред обляното му в кръв лице. — Горкият ти, жалък убиец…
Мунтадир запуши устата му с ръка, но беше твърде късно.
Дара се обърна рязко към кахтанските принцове.
— Какво ми каза, ти, мръсен лицемер?
— Нищо — побърза да отвърне Мунтадир, очевидно мъчейки се да задържи устата на брат си затворена.