Ала Али вече беше привлякъл вниманието им… макар че не думите му го задържаха.
Водата от счупените фонтани прииждаше към него. Шуртеше по пода, разливаше се по окървавените му дрехи, малки ручейчета танцуваха по ръцете му. Али като че ли се бореше за въздух, навеждайки глава, когато въздухът изведнъж охладня.
А после вдигна глава с неочаквано рязко движение. Мазно черно се смеси със сивото на очите му.
За миг се възцари потресно мълчание.
— Опитах се да ти кажа — обади се ифритът, — че в него има нещо различно.
Дара се взираше в Али с неприкрита омраза.
— Нищо, с което да не мога да се оправя. — Той се отдръпна от Нахри. — Визареш, отведи емира и Бану Нахида от тук. Ей сега ще се присъединя към вас. — Гласът му омекна. — Не е нужно да виждат това.
Нахри се втурна, за да го спре.
— Не!
Изобщо не успя да се приближи. Дара щракна с пръсти и от тях бликна дим, който се уви около нея, плътно като въже.
— Дара! — Препъна се и падна тежко на колене, слисана, че бе използвал магия срещу нея. — Дара, спри, умолявам те! Заповядвам ти! — опита, докато отчаяно се мъчеше да събуди собствената си сила. Прастарите тухли изтътнаха. — Афшине!
Огън се разля по ръцете на Дара.
— Наистина съжалявам, Нахри — каза той и тя чу болката в гласа му. — Ала не твоите заповеди следвам вече.
Той се нахвърли върху Али.
Принцът се изправи с усилие на крака, бутайки Мунтадир зад гърба си. Мазният цвят отново пробяга по очите му и зулфикарът политна в ръката му сред водни пръски, сякаш Али бе замахнал през вълна. Пламъци заиграха по медното острие.
Визареш не понечи да изпълни заповедта на Дара. Очите му се местеха преценяващо между двамата воини.
А после поклати глава.
— Не, Дараявахуш. С този ще се биеш сам. Аз няма да си навлека гнева на някой, когото маридите са избрали да благословят така.
И без да каже нищо повече, той изчезна с гръм.
Али се втурна напред. Нахри изпищя, а той замахна със зулфикара си…
И политна назад, сякаш се беше блъснал в невидима стена. Препъна се със замаян вид, но без да се разколебае, събра сили и отново се хвърли напред.
Този път преградата го повали.
Дара изсъска.
— Да, маридските ти господари също не можаха да го направят.
Той се нахвърли на принца, изтръгвайки зулфикара от ръцете му. Замахна и пламъците лумнаха, сякаш самият той беше гезирец. Нахри отново изпищя, гърчейки се, за да се отскубне от въжетата от дим, докато магията на палата се надигаше в кръвта й.
Мунтадир се хвърли между Али и зулфикара.
Мирис на кръв и горяща плът изпълни въздуха. Болка припламна в очите на съпруга й, а от Али се изтръгна рев — звук толкова суров, че сякаш не беше истински.
Ярост изригна в тялото на Нахри. И просто така магията й се завърна. Въжетата от дим, които бяха дръзнали да я възпрат — нея, в собствения й палат, — се скъсаха и тя си пое дълбоко дъх, давайки си внезапно сметка за всяка тухла и камък, и прашинка в постройката наоколо. Стените, издигнати от нейните предци, вратите, които бяха почернели от тяхната кръв.
Коридорът се разлюля — толкова силно, че от тавана се посипа мазилка. Пламъци се увиха около пръстите й, дим се завихри около нейната яка. С дрехи, развяващи се на горещия вятър, който струеше от тялото й, тя вдигна ръце.
Дара се обърна към нея. Едновременно го виждаше и усещаше, застанал ярък и яростен на ръба на магията й.
А после го запрати през коридора.
Той се удари в стената толкова силно, че остави вдлъбнатина в камъка, и се свлече на пода. Късче от сърцето на Нахри се разби при тази гледка, все още предателски свързано с мъжа, който намираше нови и нови начини да го разбие.
А после Дара се изправи.
Погледите им се срещнаха. Дара изглеждаше потресен. Предаден. И все пак непоколебим, воин, отдаден на целта. Докосна златната кръв, която се стичаше по лицето му, а после вдигна ръка и тялото му бе обгърнато от черен дим. Люспи и остри зъби проблеснаха в облака от дим, докато тялото му ставаше двойно по-голямо.
С взрив от мазилка и камъни Нахри срути тавана върху него.
А после рухна, докато около нея се надигаше прах, а магията се отцеждаше от тялото й.
Писъците на Али я накараха да дойде на себе си. Потискайки скръбта, която заплашваше да я разкъса, Нахри се изправи с усилие на крака. Мунтадир беше паднал на колене, облегнат на брат си. Кръв се разливаше по дишдашата му.
Нахри се втурна при него и разкъса дрехата. Очите й плувнаха в сълзи. Ако беше нападнат с каквото и да било, освен зулфикар, от гърдите й щеше да се изтръгне въздишка на облекчение — върху корема му се бе проточила чиста резка и макар че беше кървава, не беше дълбока.