Нахри кимна; нейните очи също се замъглиха, докато теглеше Али навън.
— Диру — задавено каза той. — Ахи, моля те…
Отломките се разтресоха, а после от тях долетя ужасяващ, до болка познат — и страшно ядосан — рев.
— Вървете! — изкрещя Мунтадир.
Нахри и Али затичаха.
31. Дара
Агония, болка, каквато не беше изпитвал, откакто го бяха изтръгнали от мъртвите, бе първото, което Дара почувства. Смазани крайници и счупени зъби, разкъсана плът и туптене в главата, толкова силно, че почти му се искаше отново да потъне в мрака.
Размърда пръсти, опипвайки грапавите камъни и натрошеното дърво под себе си. Повдигна с усилие клепачи, но не видя нищо, освен мрак. Изръмжа, мъчейки се да освободи ръката, извита болезнено под него.
Не беше в състояние да помръдне. Беше затиснат, смазван от всички страни.
Нахри. Тя срути тавана върху мен. Срути тавана върху мен. Беше потресен да я види такава — приличаща на разгневена богиня с ръце, обвити в дим, с черни къдрици, развяващи се диво в горещия вятър, който беше призовала. Изглеждала бе като нахидска икона, на която той би се кланял в Храма.
Ала болката в очите й, чувството, че е предадена… това беше жената от Кайро.
Ще изложиш на опасност жената, на която служиш наистина, ако не се измъкнеш от тук. Мисълта за Маниже и мисията му бе достатъчна, за да го накара да се раздвижи, а болката можеше да върви по дяволите. Съдбата на Девабад зависеше от това. Пое си дълбоко дъх, улавяйки опушения мирис на кръв, докато се бореше да се освободи.
Неговата кръв. Създателю, не. Затвори очи и насочи ума си навън, но не откри нищо.
Изгубил бе контрола над зверовете, които бе измагьосал от кръвта си. Окото на Сулейман, те бяха половин дузина. Каркадан и захак, и птица рух. Те бяха безмозъчни, унищожителни създания, когато се отскубнеха от властта му, урок, който бе научил още в началото на обучението си при ифритите. А сега те бяха отприщени, извън контрол, под един покрив с воините му и Маниже.
Ругаейки под носа си, Дара опита да се освободи, но успя единствено да събори най-близките отломки и още повече да засили болката в тялото си.
Бъди онова, което си наистина, глупако. Кратките мигове, които беше прекарал в другата си форма, неизменно бяха мигновен балсам. Нуждаеше се от тази сила.
Огън лумна във вените му, изби през кожата му. Сетивата му се изостриха, хищни нокти и остри зъби пораснаха. Докосна натрошените тухли над главата си и те станаха на прах.
Изпълзя навън много по-бавно, отколкото му се искаше, тялото му беше сковано, болката не си беше отишла. Беше плашещо напомняне, че е силен, но не и неуязвим. Най-сетне успя да се измъкне от развалините, кашляйки от прахта и мъчейки се да си поеме дъх.
В ръката му се заби стрела. Дара извика от изненада и изохка, докосвайки раната.
Стрелата, която стърчеше от нея, беше една от неговите.
Друга прелетя покрай лицето му и той се дръпна назад миг преди да го бе пронизала в окото. Хвърли се зад парче от рухналата зидария и надникна през отломките.
Мунтадир ал Кахтани стреляше по него със собствения му лък.
Дара се изплю яростно. Как смее тази похотлива, безчестна отрепка…
Една стрела полетя към скривалището му.
Дара се наведе, ругаейки на глас. Нима не беше пронизал Мунтадир със зулфикара? И откога една пясъчна бълха умееше да стреля с лък на девите по този начин?
Стискайки зъби, Дара отчупи перата на стрелата в ръката си и я издърпа, преглъщайки стон на болка. Огнената му кожа се затвори над раната, оставяйки черен белег, сякаш някой беше нарисувал линия с въглен върху кожата му. Това, че се беше изцелила, бе облекчение, само че стрелите му бяха потопени в желязо и току-що беше получил едно доста необходимо напомняне за ограниченията на тялото си. Не искаше да открие какво ще се случи, ако Мунтадир успееше да го улучи в някое по-уязвимо място.
Защо не се опиташ да стреляш в мрака, джине? Дара сложи ръце върху купчината отломки, подтиквайки дървото да лумне в пламъци. Надигна се стена от задавящ черен дим и той я насочи към емира.
Изчака, докато чу кашляне, а после скочи на крака и без да се изправя, се хвърли натам. Мунтадир изпрати още една стрела към него, но Дара я избегна и изтръгна лъка от ръцете на другия мъж, преди той да успее да стреля отново. Използва оръжието, за да го удари през лицето, запращайки го на пода.