Вниманието й беше привлечено от групичка учени в другия край на стаята, които се криеха зад една преобърната маса. Напълно невинни мъже и жени, мнозина от които й бяха носили книги и търпеливо я бяха учили на девабадската история. Това беше нейният дом — този палат, сега изпълнен с мъртъвци, които тя не бе успяла да защити — и проклета да бе, ако допуснеше захакът да отнеме още нечий живот под нейния покрив.
Кожата й настръхна, магия заклокочи в кръвта й, погъделичка ума й. Пое си рязко дъх, почти вкусвайки старите камъни. Усещаше канала, студената вода, която напираше зад дебелата стена.
Али потрепери, сякаш го беше докоснала.
— Ти ли беше?
Един поглед разкри, че очите му отново бяха покрити с мазен черен слой.
Нахри кимна, проучвайки стената в ума си. Изведнъж процесът й се стори познат, сякаш оглеждаше скован от артрит гръбнак за слаби места, а такива имаше много; стената беше построена преди повече от две хиляди години. Корени пълзяха между ронещите се тухли, ручейчета вода от канала се протягаха като пипала.
Тя дръпна, насърчавайки слабите места да се раздробят. Почувства как стената потрепери; от другата страна, водата бушуваше.
— Помогни ми — каза, сграбчвайки ръката на Али.
Допирът на кожата му, студена и необикновено лепкава, изпрати по гръбнака й ледена тръпка, от която цялата стена се разтресе. Видя водата, бореща се да проникне вътре, и охлаби още повече камъните.
Първо бликна тънка струйка вода. А после, само за миг, в който сърцето й прескочи един удар, голяма част от стената рухна във взрив от натрошени тухли и прииждаща вода.
Очите на Нахри се отвориха. Ако не бе загрижена както за живота си, така и за безценните ръкописи, които биваха унищожавани пред нея, внезапната поява на водопад с височината на няколко етажа насред библиотеката би била невероятна гледка. Той се разби в пода, нахлувайки в бурен водовъртеж от натрошени мебели и белите гребени на вълни.
Вдигналият се облак от пръски заля захака, който летеше твърде близо. Чудовището изпищя, насочвайки струя пламъци към тътнещата вода. Али ахна и се дръпна назад, сякаш огънят му причиняваше физическа болка.
Движението му привлече вниманието на захака. Създанието се обърна рязко във въздуха и полетя право към него.
— Махни се! — Нахри сграбчи Али и го издърпа от пътя на чудовището миг преди то да направи полиците, зад които се бяха скрили, на пара. — Скачай!
Двамата скочиха. Водата беше студена и нивото й бързо се издигаше; Нахри все още се мъчеше да се изправи, спъвана от мократа си рокля, когато Али натисна главата й обратно под водата в същия миг, в който чудовището изпрати нова струя пламъци към тях.
Когато отново се показа, бореща се за въздух, трябваше да се наведе, за да избегне една греда, която профуча покрай нея.
— По дяволите, Али, накара ме да съсипя библиотеката си. Направи нещо!
Той се изправи, за да посрещне захака; движеше се със смъртоносно изящество, капки вода покриваха кожата му като мед. Вдигна ръце, приковал очи в захака, който отново полетя към тях. С гръмовен трясък, водопадът се изви като камшик във въздуха и посече захака на две.
Облекчението им не трая дълго. Али се олюля и се облегна тежко на нея.
— Вратата — успя да каже, докато Нахри изпращаше нова струя от целебната си магия през тялото му. — Вратата!
Забързаха натам, газейки с цялата бързина, на която бяха способни, през реката, която бяха отприщили. В мига, в които стигнаха до вратата, Нахри се хвърли към бравата.
Дъжд от стрели се посипа, минавайки на сантиметри от ръката й.
— Окото на Сулейман!
Тя се обърна рязко. Половин дузина ездачи, възседнали жребци от дим, нахлуваха през главния вход на библиотеката, стиснали сребърни мечове в ръце.
— Не спирай!
Али отвори рязко вратата и бутна Нахри навън. След това затръшна вратата зад тях и я препречи с купчина мебели, докато Нахри се мъчеше да си поеме дъх.
Бяха се озовали в малка, съвършено кръгла стая. Приличаше на кладенец, таванът й се губеше далече в мрака над тях. Паянтова метална стълба се извиваше в спирала около две колони, от които струеше мека кехлибарена светлина. Кошници, препълнени с книги и свитъци, се движеха между тях, едната колона качваше книгите нагоре, другата ги сваляше, Али кимна към стъпалата.
— Отвеждат право в павилиона. — Той извади зулфикара си. — Готова ли си?