В безопасност. Думите отекнаха в главата на Нахри. Майка ми. Брат ми. Дара. Само за няколко часа от последната Нахида на света Нахри се беше сдобила с цяло семейство, достатъчно, та отново да сформират съвет, при това — с истински афшин.
Очите й се насълзиха, самотата, която неизменно носеше в сърцето си, я изпълни така, че й беше трудно да диша. Не беше възможно.
Само че бруталното доказателство беше пред нея. Кой друг, освен една Нахида, би бил способен да създаде отрова, сееща смърт сред гезирците? Кой друг, освен онази най-могъща Бану Нахида от векове насам, би могъл да върне Дара от мъртвите, да го накара да се подчини напълно?
Пръстенът с печата на Сулейман изгаряше джоба й. Единственият коз, с който Нахри разполагаше. Защото каквото и да казваше тази жена, Нахри нямаше чувството, че двете са на една и съща страна. А тя действително мислеше онова, което бе казала на Мунтадир: не беше на страната на който и да било, организирал отнемането на толкова много невинни живота.
Маниже вдигна ръце.
— Не искам да ти навредя — каза предпазливо. Мина на джинистански, а гласът й изстина, когато се обърна към Али: — Свали оръжията си. Предай се на воините ми и няма да бъдеш наранен.
Отговорът на Али беше такъв, какъвто можеше да се очаква. С лумнали очи, той вдигна зулфикара.
— Няма да се предам на онази, която организира клането на племето ми.
— В такъв случай ще умреш — простичко каза Маниже. — Ти изгуби, Ал Кахтани. Стори, каквото можеш, за да спасиш онези гезирци, които все още са живи. — Гласът й зазвуча увещаващо. — Имаш сестра в палата и майка, която някога познавах, в Та Нтри, нали? Вярвай ми, бих предпочела да не съм принудена да съобщя на друга жена за смъртта на децата й.
От Али се изтръгна презрителен звук.
— Искаш да ни превърнеш в свои пионки. — Той вирна предизвикателно брадичка. — Предпочитам да умра.
Нахри изобщо не се съмняваше, че е така; не се съмняваше, че и по-голямата част от оцелелите гезирци ще мислят като него. Което означаваше, че трябва да се махнат от тази проклета стена и от Маниже.
Вземи пръстена, глупачке. Можеше да пъхне ръка в джоба си и да предяви правата си над пръстена на Сулейман, преди Маниже да бе имала време да стигне до нея.
А после? Ами ако не успееше да го направи както трябва? Предполагаше, че е нужно известно време за овладяването на пророчески дарените умения на един магически пръстен. Двамата с Али все така щяха да са хванати натясно в този павилион, с една жадна за отмъщение Бану Нахида и рояк воини отвън.
Тя пристъпи между Али и Маниже.
— Това ли искаш? — попита. — Ако се предадем… можеш ли да спреш отровата?
Маниже разпери ръце и дойде по-близо.
— Но разбира се. — Погледът й отново се върна върху Нахри. — Но аз не искам ти да се предадеш, дъще. Защо бих пожелала нещо подобно?
Тя направи още една крачка към тях, ала застина, когато забеляза тялото на Гасан.
Изражението й се промени рязко в мига, в който очите й се плъзнаха по лицето му.
— Знакът на Сулейман е изчезнал от слепоочието му.
Нахри погледна надолу. Маниже беше права — черната татуировка, белязвала някога лицето на Гасан, я нямаше.
— Вие ли го взехте? — попита Маниже. Гласът й се беше променил, едва прикрито желание се долавяше под думите й. — Къде е? — Когато никой от тях не отговори, тя сви устни, сякаш започваше да губи търпение заради неподчинението им. Изражението й беше почти майчинско. — Моля те, не ме карай да питам отново.
— Няма да го получиш — избухна Али. — Не ме е грижа коя твърдиш, че си. Ти си чудовище. Доведе гули и ифрити в града ни; кръвта на хиляди е изцапала…
Маниже щракна с пръсти.
Разнесе се силно изпукване и Али изкрещя и се свлече на земята, стиснал лявото си коляно с ръце.
— Али!
Нахри се обърна рязко и посегна към него.
— Ако се опиташ да го излекуваш, ще му строша врата. — Студената заплаха проряза въздуха и Нахри начаса свали ръка, слисана. — Прости ми. — Маниже изглеждаше искрена. — Не така исках да протече първата ни среща, но няма да допусна да ми попречиш. Твърде дълго планирам всичко това. — Тя отново погледна към Али. — Не ме карай да те изтезавам пред нея. Пръстена. Сега.
— Не е у него! — Нахри пъхна ръка в джоба си, докосвайки двата пръстена в него, преди да извади единия. Разтвори шепа над ръба на парапета, оставяйки пръстена да се разлюлее опасно от пръста й. — И освен ако не си готова да прекараш следващия век, претърсвайки езерото, те съветвам да оставиш Али на мира.