Очите й плувнаха в сълзи. Не е възможно. Погледът й в миг се премести от града, който можеше да познае навсякъде, към пълноводната река. Реката, на която бе кръстена на шега от рибарите, които я бяха извадили от нея като дете.
На отсрещния бряг, неподвижни и вечни на фона на утринното небе, стояха трите пирамиди на Гиза.
Думите дойдоха първо на арабски, разбира се.
— Я маср — прошепна Нахри тихо, с бузи, стоплени от египетското слънце, и мириса на богатия нилски нанос по кожата си. — Дойдох си у дома.