555
(Магьосник) Имаш на разположение три рунда, за да си припомниш заклинанието (ако вече не си го сторил) и да го изречеш. Ако успееш, се телепортираш до място на моста отвъд кървавия поток и си спасен. Ако не успееш, си пометен от моста и падаш към участта си долу в пропаст… Продължи на 430.
556
От кадилницата внезапно се разнася гъст дим. За няколко мига зрението ти е напълно затъмнено. Едва виждаш ръцете си, и то ако ги вдигнеш пред лицето. Започваш да се чудиш дали Царят на бродниците не е направил някакво ново гибелно заклинание, за да помогне на своите скелетоподобни роби. Но после, щом димът се разсейва, виждаш до себе си група от дребни мъгливи същества. Те забелязват напредващите скелети и започват да надават зловещи бойни викове в очакване на твоята команда за бой.
Отбележи си, че сега имаш на своя страна фантомите на мъглата. Зачеркни от дневника си кадилницата, която е изчезнала в гъстия дим, после обърни на 178.
557
В тази част на клироса стените са направени от влажна глина. Огромни усти зейват срещу теб от сенките и произнасят злокобен звук: Стонът на обречеността.
Ако имаш желязна камбанка, тя започва сега сама да звъни и удавя ужасните стенания.
Ако нямаш камбанка, ти си деморализиран от звуците и всеки играч трябва да намали наполовина бойното си майсторство (частите от цялото се закръглят) до края на приключението.
За да продължиш по-нататък в клироса, иди на 188. За да се върнеш през Вятъра на разрухата в катедралата, мини на 160.
558
(Играч/и, ранен/и в битката със снежните вампири) Сърдитият блясък на Червената смърт облива раните ти. Те смъдят, карайки те да се мяташ в съня си, но още не се събуждаш. Червената смърт ти хвърля примамката си. Нейната ефирна мелодия те вика от огромния свод на нощното небе, опитвайки се да плени душата ти. Потънал в сън, дали ще имаш силата да устоиш?
Когато чете тази глава, всеки играч трябва да хвърли 4 зара. Ако сборът е по-малък или равен на психическите способности, играчът се отърсва от свръхестественото влияние на звездата.
Всеки играч, чийто сбор е по-голям, трябва да иде на 244. Ако всички играчи хвърлят успешно, мини на 91.
559
Имаш само смътна представа в коя посока да се движиш. Все пак по-добре е да се довериш на инстинкта, отколкото да измръзнеш до смърт. Влачиш се един изтощителен километър след друг. Когато пада нощта, се свиваш окаяно до купчина покрит със сняг лед и очакваш сънят да дойде.
Минават дни, през които мракът и дневната светлина като че се сливат. Вековният лед хвърля трескавия си отблясък навсякъде около тебе, дразнейки очите ти и обърквайки мислите ти. Залитащ по пътя, без да чувстваш крайниците си, станали крехки и вдървени от студа. През цялото пътуване около теб се въртят безрадостното слънце, звездите, леденото сияние на луната и злокобният блясък на Червената смърт. От време на време едва зърнатите лица на петимата титанични владетели изплават пред теб. Би помислил, че това са ледени миражи, ако не чуваше далечния им смях.
Всеки ден студът взима своята дан. Всеки играч, който е останал без дажби, трябва да изважда по една точка от издръжливостта си за всеки ден. По още една точка издръжливост се губи всеки ден от играчите, които нямат кожени наметала.
Нощите са още по-сурови. Всеки играч губи по един зар издръжливост за всяка нощ или 1 зар – 1, ако има спален чувал. Ако отборът притежава мангал, това намалява еженощната загуба на точки с по още една (разбира се, доспехите с нищо не защитават от студа).
Всеки играч, който не притежава ръкавици, ще премръзне и трябва да намали бойното си майсторство с 1 точка до края на приключението.
След пет дни и нощи благодарение на съдбата или на сляпата случайност оцелелите играчи зърват земя. Това е брегът на Уирд. Прехвърли се на 404.
560
Когато пада на палубата, кълбото избухва в светеща, нажежена до бяло топка от пламъци. От свирепата горещина скоро пламват дъските и корпусът на кораба. Всред писъците на изгорените моряци виждаш главната мачта да рухва бавно, смазвайки под тежестта си капитан Лазаръс. Скачаш във водата и сграбчваш парче от мачтата, което тъкмо се отдалечава от пламтящите останки на „Търсещото чудовище“. Скоро от кораба и неговия екипаж не остава нищо освен тънка струя дим над водата. Продължи на 113.