Выбрать главу

561

(Мъдрец) Очевидно левитацията е най-подходящото парапсихическо умение за случай като този. Започваш да се подготвяш…

Ще пропъдиш ли от съзнанието си всяка мисъл за налитащата вълна? Ако да, иди на 185.

Или ще съсредоточиш вниманието си върху това да се издигнеш над нея? Ако постъпиш така, мини на 443.

562

Докато фенерът осветява тялото, то се възвръща към живот. Гледаш с известен трепет как твоят двойник става от носилката и тръгва с отмерена стъпка към теб.

Със спокойно и безстрастно лице двойникът спира пред теб и после бавно вдига за удар сребърния ятаган.

Ако вдигнеш собственото си оръжие, за да отбиеш удара, иди на 322. Ако останеш неподвижен и чакаш двойникът да те удари, премини на 550.

563

Кой предмет би искал да използваш? Кълбото на огъня (324), кехлибарената кутийка с огниво (77) или сребърен прах (64)? Ако нямаш нито една от тези вещи или искаш да направиш нещо друго, придвижи се на 177.

564

Пристъпваш към люлката и леко отместваш разтревожените жени, за да можеш добре да видиш бебето. Кожата му е силно възпалена и цялата в мехури, а то дори няма сили да плаче. Момичето имаше право — в това състояние то не би могло да оживее до сутринта. За щастие можеш да помогнеш с нещо. Намазваш попарената кожа на бебето с магическия мехлем и тя незабавно става здрава и гладка. Жените зяпват от учудване. Самото бебе се вглежда в теб за миг, след което започва да гука щастливо. Майка му го взема с възглас на чиста радост, а по лицето й се стичат сълзи…

— Чудо! — извиква една от другите жени. — Да не би да идваш от дома на самите богове?

— Едва ли — казваш ти с усмивка. — В други страни някои смъртни могат да правят неща, които вие очевидно считате за чудотворни. Няма ли в Уирд магьосници?

Всички в стаята замлъкват.

— Само Царят на бродниците — изрича навъсено един мъж.

Те започват да приказват оживено един на друг, опитвайки се да разсеят мрачните мисли, навеяни от споменаването на техния владетел.

Премии на 341.

565

Останалата част от деня преминава без произшествия и нощта пропълзява бавно по небето. Възможно е играчите, които са били болни предния ден, да изпитат пристъп на морска болест. Това налага хвърляне на два зара, ако си закусил, и на 2 зара – 1, ако не си. При сбор от 9 или по-малко играчът се намира в добро състояние, но при сбор от 10 или повече той отново е болен, като губи две точки издръжливост (но не и ако издръжливостта му е вече 1, защото морската болест никога не е фатална).

Когато последните слънчеви лъчи изчезват зад високите чукари по протежение на брега, капитанът отвежда кораба в едно заливче, където ще прекарате нощта.

Спиш дълбоко и без сънища. Всеки играч си възстановява една точка издръжливост, плюс още една точка, ако той или тя реши да закуси.

Гребете на север, без да изпускате брега от очи.

— Тази вечер трябва да достигнем Дауърхейвън — предсказва капитанът. Той има право. На здрачаване корабът ви се плъзга покрай черните стени на пристанището към кея.

Дори в този късен час кеят е изпълнен с докери, търговци и рибари. Всички се суетят наоколо, толкова залисани в работата си, че изглежда, не забелязват студа или лекото въртене на снежинките, падащи плавно от вечерното небе.

Капитанът те вижда да стоиш на кея и идва към теб, показвайки ти редица магазини по крайбрежната улица.

— Ей там е търговецът, който снабдява корабите. Може би имаш нужда да си купиш провизии за пътуването? Той продава хляб и осолена риба. В края на улицата пък ще намериш странноприемницата „Фимбълуинтър“, която въпреки неприятното си име е гостоприемно място, управлявано от един стар мерсанянски търговец, мой добър познат.

Благодариш на капитана и потегляш по улицата. Ако желаеш да посетиш магазина на търговеца, продължи на 288. Ако го отминеш и влезеш в странноприемницата, иди на 75.

566

Мястото на пода, което е покрито с рунически знаци, изглежда опасно. Решаваш да го заобиколиш. С въздишка на облекчение достигаш вратата пред теб само за да спреш като закован, когато от нея се появява фигура, сякаш излязла от най-страшните ти кошмари: срещу себе си виждаш ухилено изгнило тяло, облечено в дрехите на палач, с лице разядено от червеи, които падат на земята от гниещите очни ями. Косата, която той държи в мъртвешките си ръце, мигом яростно се завърта към първия играч от отбора според бойния ред. Той не може да направи нищо, за да предотврати удара или да го отклони. Когато ударът е нанесен, засегнатият играч просто се изпарява в тънка струя мъгла… Прескочи на 390.