567
Една от качулатите фигури изважда малка кутийка от дрехата си и взема от нея амулет с формата на череп. Другите фигури склоняват глави в знак на почит и с глухи гласове запяват печален химн. По гърба ти пропълзява ледена тръпка, когато чуваш тази тъжна погребална песен, фигурата поставя амулета около врата на твоя другар и после забива ятагана дълбоко в гърдите му. Минават няколко секунди, след което за твое учудване виждаш другаря ти да се надига бавно в носилката. Скоро той се изправя и когато звездната светлина попада в очите му, виждаш, че те са студени и мъртви и че сега той е не-мъртъв зомби.
Ако сега искаш да излезеш от катедралата и да се върнеш по пътя, по който си дошъл, продължи на 152. Ако решиш да се втурнеш и да ги нападнеш, иди на 13.
568
— Ти ми помогна, затова сега и аз ще ти помогна — казва фолтинът и посочва сводестия коридор, водещ към клироса. — В клироса ще срещнеш редица изпитания, подбрани от митични съновидения. Може да ти е необходима силна магия, каквато се съдържа в някои старинни предмети. При всички случаи трябва да се възползваш от амулета череп. Бих те посъветвал да вземеш и шепа сребрист прах. Преди всичко обаче бих ти препоръчал да откъснеш ивици от покрова върху носилката ей там, да ги намокриш в оня купел със светената вода, а след това да ги увиеш около устата си…
С тези думи фолтинът изчезва. Можеш да направиш това, което той ти е казал: покровът още лежи върху носилката, а купелът е пълен с вода.
Всеки играч трябва да реши дали в този случай фолтинът е дал добър съвет и да действа според решението си. Ако преди не си взел амулета череп, сега се върни там, където го видя, и го вземи. (Ако не си го видял преди, няма да можеш да го намериш, колкото и усърдно го търсиш!)
Ако сега искаш да влезеш в клироса, мини на 40. Ако предпочиташ да се махнеш от катедралата и да се върнеш по стъпките си, прехвърли се на 547.
569
(Воин и Тарикат) Решаваш, че с малко общи усилия ще можеш да достигнеш до цокъла на колоната, без да се налага да стъпваш върху пода, покрит с черни и бели квадрати, който и на двама ви изглежда като клопка. Тарикатът стъпва върху събраните шепи на Воина, който със силен тласък го изхвърля през стаята. Тарикатът се приземява с акробатическа елегантност до самия цокъл. Варадаксор ти хвърля въже, което е носил увито около кръста си, и връзва единия му край за месинговата халка до вратата. Завързваш твоя край за месинговите дръжки на сандъка, опитваш здравината на въжето и установяваш, че то лесно ще издържи тежестта ти. Сега, след като си осигурил пътя си за бягство, отваряш сандъка.
Премини на 294.
570
Връщаш се на юг, като навсякъде виждаш същото. Земята на Уирд, изглежда, най-сетне се е пробудила от кошмара. Хората, които миналата вечер са си легнали в свят на беднотия и мъка, със събуждането си се озовават в цъфтяща и щедра страна. Оръженосците и Солоните, проводници на властта на Царя на бродниците, захвърлят доспехите и съдийските си жезли да ръждясват в храсталаците. Смях и песни звънят от ново из цялата страна.
Няколко дни по-късно ти си седнал край огън сред величествена борова гора. Щастливите хора от Уирд танцуват наоколо, за да умиротворят духовете на зимата. В миналото, когато зимите бяха сурови и студени, този фестивал беше мрачен, но сега вечерта и мека и приятна. Вече нито нощта, нито зимата изглеждат така ужасни както преди.
Тази сцена ти напомня за лагера на дърварите, където започва истинското ти приключение. Очите ти се спират върху ефеса и ножницата на Кървавия меч, които блестят край лагерния огън. Мисията ти още не е завършена, защото тепърва ти предстои да издириш и последната част на меча: неговото острие…
Къде ще те отведе тази следваща част от твоето приключение? Открий това в книга трета от страхотната поредица „Кървав меч“: „Демонски нокът“!