Вампирясалите играчи не притежават характеристиките и уменията, които са имали като живи. Снежният вампир е просто не-мъртъв дух, вселил се в смъртно тяло, затова предишните умения, заклинания и т.н. не могат да бъдат използвани Ако играчът обаче е притежавал вълшебни предмети като омагьосан меч или свитък, той или тя може да ги използва и като вампир.
| Бойно майсторство: 7 |
| Щети за удар: 1 зар +3 |
| Психически способности: 7 |
| Нюх: 8 |
| Доспехи: клас същият, какъвто е имал приживе |
| Издръжливост: по 25 за всеки вампир |
Ако битката завърши с победа на вампира (вампирите), приключението свършва. Ако останалите играчи спечелят, прехвърли се на 228.
38
Веднага щом вадиш разпятието, снежният вампир се озъбва и отстъпва назад. Като всички същества без душа той не може да понася вида на светите реликви. Пълзи на колене, дращейки по твърдия многогодишен лед като притиснато в ъгъла животно. После поглежда нагоре към тебе с отчаян блясък в очите Произнася с познатия глас на стария ти другар: „Приятелю… почакай…“
Но ти не можеш да проявиш милост към това безбожно създание. Прилепяш разпятието към кървавочервеното му чело. Устата му зейва и от нея излиза последен отвратителен писък, който би всял ужас и в най-храброто сърце. Приклякаш до неподвижното тяло на изгубения си другар и оставаш така до зазоряване. Плътта му е избледняла, а големите кучешки зъби са изчезнали от усмихнатата му сега уста. Оставяш разпятието върху тялото (може да вземеш всяко друго оръжие или екипировка, които играчът е притежавал) и го погребваш в една снежна преспа.
Нямаш особен апетит за закуска, но ако имаш провизии, все пак трябва да хапнеш. Всеки играч, който не закуси, губи една точка издръжливост. Мини на 422.
39
Докато стоиш и гледаш слисан дупката в пода, през която падна твоят другар (другари), от цепнатините излизат още четири стрели. Разпредели тези изстрели по равно между всички останали живи играчи. Всяка стрела причинява щети 1 зар, намалени с класа на доспехите Разбираш, че нямаш друг избор, освен да се хвърлиш в дупката на пода пред теб. Скачаш тъкмо навреме, защото нов дъжд от стрели пронизва въздуха там, където стоеше допреди малко.
Иди на 213.
40
Влизаш в клироса. Стените са украсени с ръце на скелети, които стърчат към вътрешността на помещението, сякаш замръзнали в умоляващ жест. Обсебва те почти непреодолимо чувство за предстояща беда.
Ако Магьосник пожелае да направи заклинание за предсказание, преди групата да продължи, прехвърли се на 305. Ако предпочиташ да продължиш независимо от предчувствието, мини на 160. Ако пък решиш да напуснеш клироса и катедралата, връщайки се по стъпките си, иди на 547.
41
(Мъдрец) Създанието протяга скелетните си ръце към теб, влизайки в атака. Внезапно на сантиметри от краката ти то залита и се сгромолясва на пода. Освобождаваш ума си от състоянието на концентрация, в което го беше поставил, и поглеждаш надолу към останките на създанието. Премини на 303.
42
(Магьосник) Някакъв инстинкт те кара да повдигнеш скъпоценните камъни към очите си и като ги присвиваш, успяваш да различиш флуидните въздушни очертания на телата на Силфите. Премини на 100 за битката, но за бой хвърляй обичайните два зара, а не три, както е указано в главата, тъй като Силфите вече не са невидими за теб.
43
(Мъдрец) Опитваш се отново да съсредоточиш ума си върху това, пред което си изправен, но изключвайки странните видения и звуци, които си възприемал допреди минута, изглежда, си изключил и способността си да придобиваш паранормално зрение.
Иди на 256.
44
— Сега аз ще взема ножницата на Кървавия меч — казва той и протяга ръце.
Ако си съгласен да му дадеш ножницата, иди на 419. Ако искаш да го нападнеш, мини на 522.
45
Следваш отблизо носилката с твоя другар. Скоро процесията стига до грамадна, подобна на катедрала сграда, кулите на която се губят в нощния мрак. Рязко си поемаш дъх, когато разбираш, че тя е изградена изцяло от кости. Куполите представляват конуси от човешки черепи, подпорите — от човешки бедрени кости, а стените — от напръскани с мазилка части от ребра и кости на ръце. Когато пристъпваш в мрака, усещаш остър мирис на тамян, примесен със силната миризма на гниене. Влачещите се по пода мантии на носачите пред тебе вдигат облаци прах, докато те се придвижват към олтара в дъното на пътеката, където оставят носилката. Освен бледото сияние на звездите, процеждащо се през високите прозорци над олтара, единственото друго осветление идва от синкавите пламъци на свещите, носени от процесията, и от някаква мъглява светлина, поставена високо по стените сред преплетените човешки кости. Взираш се нагоре и виждаш един святкащ фолтин, разпънат на кръст от кости, окачен с главата надолу в желязна клетка.