Той става.
— Играта свърши и ти загуби. Върни се в долината на смъртните.
Ще си тръгнеш ли, както той ти казва? Ако го сториш, това е и краят на твоята мисия. Все пак ти се съгласи играта на дама да реши въпроса и той наистина те победи…
Трябва да избереш дали да приключиш мисията си тук, претърпявайки неуспех, или да се противопоставиш на Лорда на елфите. Ако предпочетеш второто, продължи на 211.
57
(Спящ играч/играчи) Някакъв шум нарушава неспокойния ти сън — шум, наподобяващ ръмженето на разгневено животно. Мигом се разбуждаш и заставаш нащрек. Някакво зачервено лице, изкривено от кръвожадност, се допира до твоето в мрака. По дългите бели кучешки зъби разбираш, че това е снежен вампир, но чертите са тези на твоя другар!
Скачаш на крака. Трябва да пропъдиш всички мисли, че това чудовище е твоят приятел. Той е мъртъв. Когато смъртен издъхне и се присъедини към редиците на не-мъртвите, от него остава само бездушна обвивка, движена от потребността за топла човешка кръв!
Ако пред тебе има само един вампир, мини на 8. Ако не-мъртвите играчи са повече от един, иди на 46.
58
(Магьосник) За пръв път през целия ти опит в общуването с тези създания, фолтин говори с известно уважение в пискливия си съскащ глас:
— Твоята щедрост няма да остане невъзнаградена — изрича той. — Първо, когато прекосяваш стаята, стъпвай само на черните квадрати. От петте предмета, които ще намериш в сандъка, най-добре е да вземеш кълбото на огъня. Когато се активира, то бързо ще се разрасне в нажежена до бяло топка, която никоя земна сила не може да угаси. Използвай го разумно.
С тези думи фолтин изчезва. Следвайки съвета му, прекосяваш без произшествия залата и отваряш сандъка. Премини на 294.
59
Очите й се затварят и смъртта най-сетне я прибира. Мигът съвпада със залеза на слънцето. Съжаляваш за нея, но ти направи всичко по силите си, а и сега трябва да се отправиш към брега, докато здрачът още ти позволява да виждаш. Ако пожелаеш да вземеш кожената наметка и/или ръкавиците на мъртвата, можеш да го направиш. Прехвърли се на 365.
60
Ако всички играчи са избрали да останат върху плочата, мини на 183. Ако някои са скочили от нея, а други са останали, прехвърли се на 385. Ако всички играчи са скочили, иди на 489.
61
Безкрайната гора от трънаци сякаш няма край. Тичаш лудо през нея, следван по петите от мразовитите хрътки. Бодлите сякаш се пресягат, разкъсват облеклото ти и раздират кожата ти, мъчейки се да те спрат. Всяка глътка студен нощен въздух изгаря дробовете ти. Краката ти треперят от изтощение. Накрая вече нямаш избор обръщаш се, за да застанеш лице в лице с преследвачите си.
| Бойно майсторство: 8 |
| Щети за удар: 2 зара + 1 |
| Психически способности: 9 |
| Нюх: 9 |
| Доспехи: клас 0 |
| Издръжливост: първи — 25, втори — 25, трети — 25, четвърти — 25, пети — 25, шести — 25, седми — 25 |
Нямаш сили, за да избягаш. Ако останеш жив, прехвърли се на 66.
62
Лежиш в тревата край някакво езеро. Сядаш и се оглеждаш наоколо. Езерото ти изглежда някак обезпокоително познато и много напомня водата, върху която бе построен дворецът на Вечния мрак.
Но от онзи Внушителен палат сега няма и следа, виждат се само разкъртени и разядени от времето развалини, обрасли отвсякъде с бръшлян. А и онова езеро, което видя преди, беше застояло и замърсено, докато това тук е бистро, свежо и искрящо под слънчевата светлина… Но ако все пак това езеро е същото, тогава зад теб трябва да се намира… Обръщаш се, очаквайки да видиш мрачния Трънлив лес, ала извисяващите се борове нямат нищо общо с безпощадно раздиращите трънаци, които помниш.
Върху тебе пада сянка, скривайки топлото слънце. Скачаш на крака, готов за битка, но този път не те атакува Чудовището пазач Гристун. Пред теб стои жена с мила усмивка и мъдри очи, която води зашеметен старец за ръката. Тя се пресяга и взема нещо, което виси на врата на стареца, след което ти го подава. Поглеждаш предмета — това е ефесът на Кървавия меч.
Започваш да й благодариш, но тя и старецът вече се отдалечават през буйната трева. Отпърво той я гледа в недоумение, но тя му казва нещо, при което той избухва в доволен смях.