Реши дали искаш да вечеряш и/или да наемеш стая, след което зачеркни съответната сума.
Ако решиш да вечеряш, мини на 531. Ако не, прехвърли се на 537.
76
Когато вижда предизвикателно яростния ти поглед, Огъстъс отстъпва крачка назад. Той е свикнал да има работа с хора, които може да сплаши с магията си. Хвърля поглед на слугите си, след това припряно им дава знак да те нападнат.
| Бойно майсторство: 8 |
| Щети за удара: 1 зар + 1 |
| Психически способности: 6 |
| Нюх: 5 |
| Доспехи: клас 1 |
| Издръжливост: първи — 8, втори — 8, трети — 8, четвърти — 8 |
Тук, в изолираната кула на Огъстъс, няма къде да избягаш. Ако убиеш слугите му, мини на 26.
77
Драсваш огнивото и незабавно дъжд от искри се изсипва като порой около носилката, запалвайки по магически начин фенерите. Носачите (ако още не си ги убил) се разбягват в ужас.
За твоя изненада виждаш приятелят ти да сяда в носилката и да отхвърля настрани покрова, метнат отгоре му. Върни му дневника. Тъй като е видял лицето на смъртта и е възтържествувал над нея, той вече не се плаши от нищо и това го прави безстрашен в боя. Точките му за бойно майсторство се увеличават за постоянно с една.
От тъмнината пред теб се разнася смразяващ кръвта писък. Навярно някой е разгневен от забавянето на погребалната процесия. Решаваш да тръгнеш по другия път. Мини на 547.
78
Прошепваш командната дума, която активира кълбото. То моментално се нажежава, принуждавайки те да го пуснеш в краката си, за да не се изгориш. Удряйки се в леда, кълбото изсъсква, но дори арктическият лед не може да укроти неговия огън. Обгърнато от бели пламъци, то се разгаря в нажежена до бяло топка, предизвикваща вълнообразен облак от пара при съприкосновението си с вековните ледове. Загърнат в дебелите си дрехи, за няколко секунди те облива вълна от задушаваща, почти тропическа жега. Огромното червено око под теб премигва неразбиращо, докато кълбото на огъня потъва през топящия се лед към него…
Нечовешки писък на агония процепва въздуха — къркорещият вой на ослепеното чудовище. Пипалата му се мятат лудо като пречупени от градушка пшенични стебла. Затичваш се към брега, защото ледът се тресе и разпуква под теб. Поглеждаш назад и виждаш, че чудовището е разбило леда и е измъкнало огромното си туловище наполовина от водата, гърчейки се сляпо В нетърпима болка. Не изпитваш жалост към подобна твар, но и не губиш време да злорадстваш над мъките му. Загърбваш го и се отправяш към брега. Иди на 117.
79
Приближаваш до жената с марионетките, която те поздравява с такава наивна сърдечност, че ти изглежда малко глупава.
— Свърши ли представлението? — питаш ти просто, за да подхванеш разговор. Тя ти се усмихва, докато нарежда малките кукли в кутията.
— О, не — гласи отговорът й, — още не е свършило.
Тъкмо обмисляш думите й, изпълнени сякаш със скрит смисъл, когато тя добавя:
— Тук има представления всеки ден — сутрин, по обед и надвечер.
Тя е сгънала тентата в нещо като раница, голяма почти колкото нея самата. Помагаш й да я вдигне на гръб, а после я проследяваш с очи, докато се отдалечава, накуцвайки, по улицата.
— Странна жена — решаваш ти и тръгваш да разгледаш града.
Прехвърли се на 306.
80
Бързо се опъваш върху изпраните чаршафи на леглото в стаята и скоро потъваш в дълбок сън. Отдихът ти възвръща половината точки за издръжливост за твоя ранг (цифрите се закръглят). След като си се наспал, се връщаш в голямото общо помещение, където над огъня се пече агне на шиш. Изяждаш своята порция и си възстановяваш още една точка издръжливост, ако продължаваш да си ранен след почивката. Иди на 245.
81
Подслоняваш се за през нощта на завет откъм подветрената страна на един хълм. Той те предпазва от бръснещия северен вятър, а също прикрива лагерния ти огън за евентуални наблюдатели от селото. Решил си, че е най-добре да не привличаш ничие внимание.
Сънят ти е неспокоен, нарушаван от сънища, които не помниш, когато се събудиш. Закусваш със смътно чувство на безпокойство, което гложди мислите ти. Всеки играч със спален чувал възстановява една от изгубените си точки за издръжливост; играч без спален чувал губи една точка. Ако закусиш, не забравяй да зачеркнеш една дневна дажба; това също възстановява една точка издръжливост на всеки, който е бил ранен.