Загубваш всякакво чувство за време. Не можеш да кажеш дали пътуваш от часове или от дни. Вървиш като насън, изтощен и възприемащ само наполовина неизменния пейзаж наоколо…
Внезапно разбираш, че Трънливият лес е останал зад теб. Сега се движиш през гола пустош, на места покрита със сняг, към широко езеро, обградено със странни гърбовати чукари. Водата блести в потискащия сумрак. Обръщайки се назад, виждаш тъмните очертания на гората от тръни, която си прекосил. Минаването ти през нея сега ти изглежда почти нереално, като сън, който си спомняш след пробуждане или като действителност, зърната в съня.
Погледът ти пада върху снежната покривка зад теб. Тя е гладка, без каквито и да е следи, излизащи от гората. Стъпките ти не оставят следи!
Мини на 168.
105
(Мъдрец) В потрепващите движения на пипалата разпознаваш мистериозния ритуал, използван за призоваване на Умборус Тъмния, призрачен демон сянка с неизмеримо могъщество. Сенките, пробягващи из стаята, скоро ще се слеят и ще се оформят в телесна плът. Трябва по някакъв начин да прекъснеш ритуала, преди той да се появи, но как?
Ако решиш да използваш кълбото на огъня, прехвърли се на 495. Ако предпо-четеш да си послужиш с мехчето с мляко, иди на 101. Ако не разполагаш с нито един от тези предмети, не можеш с нищо да спреш ритуала премини на 380.
106
(Мъдрец) Използваш парапсихичните си способности. [С изненада откриваш, че търговците все още са будни. Макар че се преструват на заспали, умовете им гъмжат от мисли, които очевидно са особено смущаващи и вълнуващи. У теб започват да се пораждат подозрения, че те изобщо не са търговци.]
Прехвърли се на 468.
107
(Воин) Не притежаваш никакви присъщи на тебе преимущества, които да ти помогнат при даденото положение, затова събираш кураж и скачаш на първото стъпало, а от там незабавно на следващото, докато първото изчезва. Колкото и да е невероятно, стигаш средата на моста, без да паднеш. Сега си заобиколен от летящи кристални черепи, които се опитват да те изблъскат от моста.
Ако решиш да отстоиш позицията си и да ги разбиваш във въздуха, мини на 476. Ако предпочетеш да не им обръщаш внимание и да продължиш лудия си бяг към входната кула, иди на 87.
108
Гледаш с ужас как сивият прах се изсипва от главата на жената по пода. Варадаксор обаче успява да се усмихне:
— Сега душите на моите братя могат да почиват в мир — казва той, като се изплюва върху купчината прах за по-голяма тежест.
Ако сега пожелаеш да напуснеш стаята, иди на 406. Ако искаш да я претърсиш въпреки зловещия сив прах, премини на 311.
109
Имаш усещането, че трябва да запалиш четирите фенера в ъглите на носилката. Ако го сториш, може би някакъв вид предаваща се магия би могла отново да раздуха искрата на живот в мъртвото тяло? Но в следващия миг започваш да се двоумиш дали наистина искаш да съживиш двойника си…
Ако желаеш, можеш да се опиташ да използваш кълбо на огъня (553) или кехлибарена кутийка с огниво (90), за да запалиш фенерите. Ако не разполагаш с тези предмети или не искаш да ги използваш, върни се на 426 и направи друг избор.
110
(Мъдрец) Не можеш да определиш къде е разположен източникът на мощта, притежавана от скелетоподобното създание, и сега то се обръща към теб, сякаш усетило, че психическите ти сили са съсредоточени върху него. Сините му очи се впиват в твоите и то тръгва напред.
Можеш или да избягаш (492), или да се биеш (276).
111
Прекрачваш тялото на Танатос и оглеждаш помещението, което той пазеше. Това е само празна кръгла стая, немного голяма и осветена от лампа, висяща от куполообразния таван. На пода в центъра на стаята стои един-единствен предмет, но когато се приближаваш да го разгледаш, виждаш, че той наистина е необичаен. Това е гордото бойно знаме на Първия легион на имперския Селентиум. То е поне на хиляда години и е обект на обожание навсякъде в цивилизования свят. Зашеметен, ти се пресягаш и го вземаш. Почти си представяш призраците на едновремешните носители на това бойно знаме да ти говорят, предавайки ти неустрашимата мъдрост на една отминала епоха…