Бойното знаме ти вдъхва смелост още веднъж да се изправиш срещу ужасите в клироса, но когато се връщаш, откриваш, че те са изчезнали. Връщаш се в отекващия клирос, отправяш се към вратите на тази катедрала на Смъртта и я напускаш.
Обърни на 547.
112
(Тарикат) Бързо анализираш положението. В проблясък на вдъхновение усукваш плаща си и го премяташ през тесния мост. Хващаш двата му края и увисваш под моста, докато потокът минава над теб, без да те засегне. Макар и опръскан с кръв, иначе си невредим и се покатерваш обратно върху моста.
Мини на 430.
113
С часове се носиш по вълните. Най-после късно следобед кехлибарен лъч слънчева светлина пробива стоманеносивите облаци и ти открива на запад ред островърхи скали. На техния фон се открояват червените като кръв платна на някакъв търговски кораб. Привлечен от твоите викове, търговският кораб променя курса си и скоро се приближава достатъчно, за да прочетеш името, изписано на носа му: „Мадона“. Яки матроси с честни, усмихнати лица ти помагат да се качиш на борда.
Капитанът е спретнато облечен и очевидно културен търговец от Феромейн. След като разказваш историята си, той кимва
— Уви, всички китоловци са долни мерзавци. Това се отнася двойно повече за тези от Крарт, защото те не знаят нищо за Правата вяра. Аз не бих командвал кораб в тези води, ако можех да избирам, но изпълнявам една поръчка до Дауърхейвън, а по това време на годината северният маршрут през Римчийлдовия океан е затворен от арктическия лед.
Прехвърли се на 565.
114
(Магьосник) Звън на камбанки известява пристигането на още един фолтин край теб. Той оглежда сцената и своя събрат фолтин с известно отвращение.
— За безпокойството ще взема някакъв предмет - казва той високомерно. — И то в аванс, ако обичаш…
Предпочитанията му към предметите са следните (първият предмет от списъка е най-вероятният му избор и т.н.):
• желязна камбанка
• кехлибарена кутийка с огниво
• амулет с форма на череп
• сребриста прах
Ако нямаш нито един от тези предмети, той ще вземе друг предмет по твой избор, който трябва да задраскаш в дневника си.
След това той литва нагоре, освобождава другия фолтин и изчезва. Първият фолтин се спуска на земята… Прехвърли се на 568.
115
Мъртвешки ледени ръце сграбчват последния играч от бойния ред. Той или тя напразно се бори да се освободи, докато жизнената му енергия е изсмуквана във вид на загуба на точки за издръжливост от хвърляне на 1 зар (доспехите предпазват както в обичайните случаи).
Завърташ се и ужасен се втренчваш в лицето на своя преследвач. Това е доскорошният ти спътник, изчезнал при нападението на палача. Но той не произнася думи на приятелски поздрав, нито ти се усмихва като другар. Виждаш само скованото хилене на движещ се мъртвец. Това е зомби с вторачен, невиждащ поглед и пепелявосива кожа, който дебне момента да се нахвърли върху теб, зомби, създаден от тялото на бившия т и другар!
Обърни на 360.
116
Насочваш се на изток. Около пладне стигаш до крайбрежния град Порт Куанонгу. Един отегчен страж ти махва с ръка да минеш през тясната порта към гъмжащите от хора улици. Въздухът е наситен с миризми на катран, риба и саламура.
Докато стоиш сред блъскащите се минувачи, моментно слисан от шума на градския живот след тихите безлюдни места, през които си пътувал, към теб се приближава моряк с белег на лицето.
— Да не би да търсиш да се наемеш на китоловен кораб? — пита той. — Ако е така, не търси повече, защото „Търсещото чудовище“ се нуждае от млади и яки ръце.
Той те оглежда с единственото си здраво око. Какъв отговор ще му дадеш?
— Съгласен съм, води ме към вашия кораб! (232).
— А ще плава ли „Търсещото чудовището“ към Уирд? (395).
— Посочи ми някоя страноприемница, а после изчезвай, псе такова! (269).
117
Крайбрежието на Уирд представлява полукръг от високи назъбени скали, издигащи се над бряг, покрит със леденостудена тиня и чакъл.
Поглеждаш на север. Трябва да прекосиш тази мрачна земя към двореца на Вечния мрак, обитаван от Царя на бродниците. Без съмнение той ще се окаже могъщ противник, но трябва да го разгромиш, за да се сдобиеш с ефеса на Кървавия меч.